ПО СТЪПКИТЕ НА ТУРИСТИТЕ, КАКВО ВИЖДА ЧУЖДЕНЕЦЪТ ВЪВ ВАРНА? ХАРЕСВА ЛИ МУ? ЩЕ СЕ ВЪРНЕ ЛИ ПАК?
Веселин Златков
Какво вижда чуждестранният турист във Варна? Харесва ли му? Ще се върне ли отново?
Тези три въпроса са постоянно на дневен ред в града ни, особено в ключовия летен сезон, от успеха на който зависи поминъка на твърде много варненци. Вероятно е необходима известна дистанция, на която живеещият целогодишно във Варна е неспособен, за да видиш това, което виждат курортистите. За това пък е очевидно какво представляват чужденците в очите на местните търговци, накацали навсякъде по пътя им. Те виждат източник на пари, за съжаление обаче не особено благонадежден.
Минавам покрай една сергия с икони, сувенири и антикварни предмети и я снимам. В момента, в който вдигам апарата, чувам: „Пет лева, бите! Уан фото, файв лева“. Собственикът на „търговския обект“ се надига изпод сянката, където си кара сиестата. Като разбира, че съм репортер, бърза да се усмихне широко и да уточни, че се е шегувал. „Макар че ако дадеш пет лева, няма да се обидя“, добавя през смях. Следва обичайната тирада – туристите, главно румънци и поляци, от време на време руснаци (с това име са наричат всички, разбиращи руски - от украинци до естонци), минават, гледат и нищо не купуват. Разбира се, не е виновен търговецът на сергията, виновни са му клиентите, защото са бедни и стиснати. Същото било положението не само в града, а и на Златни пясъци, добавя някой и започва истински водопад от оплаквания от всеки и от всичко.
Честно казано, не съм чувал някога уличен търговец да е доволен. Факт е обаче, че трудно можеш да видиш турист да си купува нещо от подобни сергии. Иначе всички ядат сладолед, пробвали са цялото разнообразие от витрини и фризери. Павилионите за сладолед стават все повече и все по-големи, край тях се редят малки въртележки и други магнити за малчуганите. Центърът изглежда твърде шарен, дори кичозен, но май на никого не му пука за това, важното е да пада по някой лев.
На този фон олющените фасади, потрошените плочки, уличните песове и боклукът стават идеално допълнение към битпазарската атмосфера, в която влиза чуждестранният турист във Варна. Той вижда и крещящите белези на политическите вълнения у нас дори и на места, на които не трябва да се виждат, като централния подлез например. Вижда и бедните бабички с плетките и плодовете от градината. Изобщо вижда България и Варна такива, каквито са, без грим и опит за лъсване на имиджа. Дали му харесва – не знам. Поне със сигурност го впечатлява.
Моловете стават магнит за чужденците
Почти всички туристи, дошли във Варна, питат за моловете и как да стигнат до тях. Това прави впечатление на служителите в туристическия информационен център. През него на ден минават поне 200 курортисти, а когато времето не става за плаж – двойно повече. Освен информация и упътване как да стигнат тук и там, чужденците получават и карта на града, брошура за морските курорти, кратък пътеводител на Варна и пътна карта на България. Всичко това е безплатно, тъй като въпросът с търговската дейност на общинския център така и все още не е решен, макар да се поставя на дневен ред всяка година. Той вече има изнесен пункт на летище Варна, което може да се смята за крачка напред в обслужването на туристите, защо доскоро и това го нямаше.
Центърът работи и с ученици доброволци, а също така е сборен пункт и начална точка за безплатни организирани разходки с гид, които стават доста популярни. За тях е достатъчно да се явиш на място в 11 или 18 ч., няма нужда от предварително записване. Всеки път поне 10 души се събират и следват гидовете, които им показват важните забележителности на Варна и им обясняват историята на града и страната ни.
За интереса към моловете също има обяснение. Туристите знаят, че идват в страна с по-нисък стандарт и си правят сметката, че цените тук са по-ниски, отколкото в родината им. По тази причина шопингът става все по-трайна част от програмата за почивката във Варна.
