ПОП ИСКА ДА УВОЛНЯТ ЖУРНАЛИСТИ, СКЪРЦАЛИ ПО ДЪСЧЕНИЯ ПОД "ОТ НЕСВЪРТЪК" (ПРОДЪЛЖЕНИЕ)

Скандалът между църквата и медиите във Варна продължава с пълна пара. На редакционната поща на PETEL.BG получихме писмо от поп Иван Илчев. По време на вчерашната пресконференция на Варненския и Великопреславски епархийски съвет в защита на линкълна на митрополита той избухна срещу поканените журналисти и ги нарече един от тях "жалък", а друг "дюмбелин". Сега той доразви идеята си. Публикуваме писмото му, както и отговорът на засегнатите колеги. Накрая може да чуете и запис от скандалната пресконференция. 

 

Отец Иван Илчев

ЗА ЕТИКАТА ПОМЕЖДУ НИ

8 ДЕКЕМВРИ. Ден на радост за мнозина. Но на някой радостта им бе помрачена. Защо? 

Всичко започна с подаръка, който Варненската Митрополия получи. Журналисти от много медии наченаха словесна офанзива срещу Митрополита на Варна. Тогава той възложи на Епархийския съвет да изготви изявление за медиите, в което да се разяснят обстоятелствата около получения подарък - новия автомобил хибрид и същината за оставката на Митрополита. Всичко вървеше спокойно и точно. Отец Дончо – говорителят на Варненската Митрополия започна изявлението. Журналистите бяха около 30, а може би и повече. Част от тях се бяха настанили върху скамейките на залата, в която се провеждаше конференцията. Изключение правеха операторите и фотографите. В началото на изявлението тишината в залата в рамките на 2-3 минути, а може би и повече, беше нарушавана от движението на двама – трима журналисти, от чиито стъпки старият дъсчен под изключително дразнещо скърцаше. Операторите и част от фотографите усетиха това и се постараха да кротнат по места. Но един едър мъж с гъливерска осанка и един друг дребен, с пигмейска такава, не спираха разкарването си из залата. Ревността ми към това що се четеше да бъде нормално чуто от всички, напираше в мене и в един миг извиках : „ Какъв си ти ? Не чувстваш ли, че дразниш ? Спри се! ” . Отговорът беше : „ Журналист”. Е казах : „ Хубаво като си журналист, кротни като другите и слушай ” . „ Аз работя. Снимам ” – отговори Гъливер.

На спонтанния ми гняв срещу нарушаването на тишината в залата, скочи и Пигмеят от телевизия „ Скат” и оператора. Думите му бяха : „ Изглежда не си си пил лекарствата?”. „ О!” – отвърнах „Май ти не си ги пил, защото колко време те гони несвъртък и шумиш със скърцащия под краката ти под. Погледни колко си жалък! ”

Настана голямо брожение в залата. Още двама – трима се обадиха в защита на Гъливера и Пигмея, но останалата по-голяма част от журналистите остро възроптаха срещу несъобразителното или може би по-точно срещу умишлено предизвикателното трополене на двамата по и без това скърцащият под. Подкрепата, която получих от другите журналисти укроти вулкана в мене. После когато сърдечния щорм утихна и мислите ми потекоха в честотата на нормалния си ритъм, се запитах : Защо е създал човешкия род правилата за междуличностните отношения, като не ги спазва! А едно от най-важните от тях е умението да изслушваме другите. Точно това не владееха представителите на телевизия „ Скат” ( говоря за моментно присъстващите ). Иначе прекрасно съумяха да полазят по нервите на колегите си и нашите. Но всички видяха как жалките им напъни считани от тях за професионализъм, се удавиха в предизвикания към тях негативизъм. Да, журналистическата им страст ги заслепи и те не видяха как стъпиха върху банановата кора на елементаризма в своята иначе високо отговорна професия. Да, да! Има какво още да се учат от колегите си от другите телевизии. Особено да научат най-важното : Да зачитат и пазят достойнството на разследваните от тях. Да помнят, че всеки е невинен до доказване на противното. Защото ако не сторят това, ще си останат телевизията на подстрекателствата, конфронтациите, национализма и провинциализма. 

Изказвам своето съжаление, че за миг аз бях роб на своя спонтанен гняв срещу тяхното незачитане на нашето мнение, но този техен представител, който аз условно наричам Пигмея, понеже не зная името му и не ме интересува, той, той беше жалък като журналист и ако телевизия „ Скат” има претенции за водеща обективна телевизия, то трябва да освободи редиците си от лилипутите, но не във физическия, а в журналистическия смисъл на тази дума. Защото микрофонът и камерата са големи оръжия в ръцете на професионалиста журналист, а в ръцете на не професионалиста, те са като бумеранг с неговия обратен ефект. 

Господа от „ Скат”, думите Ви в новинарската емисия на 8 декември в 19.30ч., че съм изпаднал в истеричен пристъп, не са точни. В истерия се изпада в момент на безсилие, но ако си въобразявате, че в сърцето ми има страх от Вас – забравете. Аз се изправих с гняв срещу Вас и по-точно срещу Вашето умишлено клоунство. Вие сте хора на Словото и точното му изразяване не трябва да Ви е чуждо. В противен случай ще продължавате да фокусирате негативизма на хората върху Вас. 

ОТГОВОР НА ГЕОРГИ АЛЕКСАНДРОВ ОТ "СКАТ" И ЦАНКО ЦАНЕВ от в. "24 часа"

Георги Александров, СКАТ

Попът, който ме определя като пигмей, има спешна нужда от специализирана помощ най-малкото защото работи с деца, а това би рефлектирало пагубно върху развитието на подрастващата християнска младеж и на обществото като цяло. Така журналистът от ТВ СКАТ Георги Александров коментира писмото на отец Иван, който атакува фоторепортери заради движението им в залата и произтичащото от това скърцане на дъсчения под в залата на Митрополията. 

"Нямам намерение да падам на нивото и стилистиката на едно гърчещо се в краката на митрополита отче. Не мога да се чувствам обиден или засегнат от писанията му. Само се чудя защо е нахлузил това расо и тази килимявка, но нека Господ да го съди", коментира Александров. 

"Това, което и вие добре помните, е, че до неотдавна се занимавах с "богоугодните" далавери с църковни земи във Варненската епархия, които стават с благословията на "Негово високопреосвещенство" и на подопечните му попове - разбира се, под вещия поглед на приближените на владиката благодетели. Естествено е хора от слугинския антураж на митрополита да ме обиждат, да ми завиждат и да ме атакуват с характерните за тях средства, но това ми дава нови съпротивителни сили, с които отново ще защитя обществения интерес, категоричен е Александров. За мен по-важното е, че миряните, на които митрополитът и слугите му забиват нож в гърба, за да им отнемат дарените на Църквата от същите тези хора ниви, ме обичат и уважават, а божиите служители определят като "дяволи в раса", изтъкна Александров. 

По отношение скърцането на пода, бих посъветвал дарителите на владиката да му дадат едни пари за ремонт на залата, вместо да го резилят с лъскави лимузини. Що се отнася до словесните престрелки с отец Иван - те бяха отговор на обидите му към моите колеги, които отчето нарече "жалки", както и към журналиста Цанко Цанев, към когото "духовникът" се обърна със заповедното "Дюмбел, замръзни!", припомни Александров.

Цанко Цанев, 24 часа

 

PETEL.BG потърси за коментар и другия персонално засегнат от писмото на отец Иван - журналиста Цанко Цанев от вестник "24 часа". Ето и неговия коментар: 

"Този отец не бе себе си, той се изправи срещу журналистите с непристойни обиди и бесовско поведение. Каква е разликата между онова куче, в което великият старец Паисий Светогорски открил дявола по една от пътеките в Атон, и човек, запенил се по подобие на онова псе?... 

Жалко, че тези изблици се явяват в дните на пост и преди самото Рождество. Отецът би трябвало да се смири както го наставлява Господ, а не да дава изблик на злоба и на нечисти сили, които явно са го обсебили. 

Вместо покаяние свещеникът си позволява да отправя нови обиди чрез варненски сайтове, и то при положение, че вече може да бъде съден за скверните думи, които отправи към невинни журналисти. Единият от нас се обяви в защита на дядо Кирил в броя на вестник "24 часа" от 09.12 в рубриката "Лично мнение", изтъква Цанев и завършва коментара си с молитва: Господи, помилуй, прости своя служител и му дай причастието, което той чака!".