През 1935/36 г са затворени последните "зоологически градини" за чернокожи в Европа- в Базел и Торино. Преди това белите хора са плащали за да гледат чернокожи в плен, а също и индианци, и ескимоси и др.

През ХІХ век масово се отваряли зоологически градини, в които се показвали екзотични животни, като шимпанзета, лами и папагали, докарвани от колониите. Сред екзотичните видове са и чернокожи хора, които тогавашната наука класифицирала като животни.

По тази причина до началото на ХХ век много бели хора не смятали, че чернокожите са различни от маймуни.

Най- често чернокожите били разполагани по няколко семейства в т. нар. етнографски комплекси, в които водели традиционния си начин на живот- били облечени в традиционните си носии, копаели с примитивни инструменти, приготвяли си храна на огън и като цяло рядко преживявали студените европейски зими.

До началото на ХХ век чернокожи били показвани най-малко в 15 европейски града. Императора на Германия,  Вилхелм II, разглежда чернокожи в зоологическата градина в Хамбург през 1909 г.

Сомалийци в зоопарка в Базел  през 1930 г.

По същото време в САЩ, в подобни комплекси били показвани пигмей, които според американските учени били на по-ниско ниво на развитие от обикновенните чернокожи.

Пигмей на име Ota Benga, заедно с други пигмеи, е бил изложен като "типичен дивак" в антропологическото крило на World Expo 1904 г. в Сейнт Луис. Той бил държан в една клетка заедно с маймуни и папагали.

В подобни зоологически градини били показвани и други примитивни народи- полинезийци, канадски инуити, индийци, индианции др, пише liobopiten.com.

Историкът Курт Йонасон обяснява изчезването на човешкити зоологически градини не само с разпространението на идеите за равенство между нациите, а и с началото на Голямата депресия от 1929 г., когато обикновените хора нямали пари, за да посещават тези места.