ПРИМЕР ЗА ВАРНЕНСКИТЕ УПРАВНИЦИ: Кътче на КРАЯ НА ЕВРОПА СТАНА ПРОСПЕРИРАЩ ЦЕНТЪР

Мила Александрова, Париж

Финистер – там, където свършва Европа

Мила Александрова, Париж

Мила Александрова от години живее във Франция. Тя е една от най-дейните личности в подобряването на българо-френските отношения в областта на бизнеса. Разказът й от Финистер показва нагледно как едно кътче накрая на континента може да се превърне в проспериращ център. Пример, който би бил поучителен за варненските управници. 

Скали  и океан – най-западният край на континента ни посреща с дъжд и вятър, вълните на океана се разбиват с грохот,  вятърът още малко и ще ни отнесе. Далече от лукса и светлините на Париж този  суров пейзаж дава усещането, че си накрая на света. Табелите на летище Брест са на бретонски и на френски. „Демат“ – поздравявам с бретонското „Бонжур”   руса красавица, която ми отговаря с „Добър ден”. Северин Мерле отговаря за международната дейност на департамента.  

- Северин,  идвам с нагласата да видя селско стопанство и фабрики за рибни консерви, а виждам, че голямо парче от „камамбера”  на икономическата структура е за високите технологии, авиационната промишленост и биотехнологиите.

- Вярно е, че имаме традиции в селското стопанство и хранително-вкусовата промишленост, но в началото на мондиализацията предприемачите от региона си дадоха сметка, че няма да могат да продължат така и „взеха съдбата си в ръце”. Имахме  ресурсите, отворени сме към морето, т.е. към света, жалко би било да не използваме тези ресурси. А и бретонците са по природа предприемчиви.

Спомням си разказа на приятел, собственик на четири фабрики за луксозни млечни продукти. 65-годишният бретонец  не се притесняваше от факта, че е учил до 7-и клас. Нямали течаща вода и ток в селото, трябвало  да работи от 12-годишен, оженил се млад и за да храни  децата, с жена му започнали да майсторят десерти в кухнята на баба му по бабините рецепти. Направили първата фабрика с  помощ  от ЕС и сега марката  е позната в цял свят. 

- Европейският съюз помогна ли за развитието на региона?

- Разбира се! Започна се с изграждането на инфраструктурата по времето на генерал Дьо Гол. Дотогава Бретан е бил изолиран и изостанал, с разпокъсано селско стопанство и риболов с  дървени лодки, океанът е вземал много жертви, хората са били бедни, животът – тежък. Сега регионът разполага с  идеална пътна инфраструктура, модерни пристанища и летища, търгуваме с всички краища на света, търговското салдо е положително. Мина времето на рибните консерви и  картофите. 

- И с образованието. Хвалят учениците ви като първенци на Франция!

- На първо място сме в страната по успех на матурата, висшите ни учебни заведения са  класирани между първите, ориентирани са към инженерните специалности. Нормално е „сивата материя” да привлича научноизследователски центрове, оттам и многото научни лаборатории. 60% от научноизследователските центрове, свързани с морето, са на наша територия, а около тях логично се създават фирми, фабрики, работни места, експорт.

Първата фирма, която посещаваме, е нагледен пример на думите на Северин: „Бретан козметик марен“ започва като фамилна фирма с малка лаборатория, сега суши и преработва 10 000 тона водорасли на година, от които се извличат съставките за суровините ни, които влагаме в козметични продукти, торове и храни. „Варна! Преди три дни се върнах от вашия прекрасен град!“ – радва ми се директорът г-н Пижан. 75% от продукцията му е за износ, варненска фирма е дистрибутор за България. „Много добре работим с варненските ни партньори, посещавам с удоволствие Варна при всяка възможност.”  Екипът му не се спира. Фирмата присъства на пазарите в 50 държави на 5 континента. 

Водораслите са основна суровина и в следващата фабрика, филиал на  световния  лидер за хранителни  съставки и ензими „Даниско“. 15% от световното производство на алгинова  киселина е тук, 95% - за износ.

Пак водорасли! Самотен остров сред океана, природен  резерват на ЮНЕСКО, село, което живее от туризъм и риболов и... плантация за водорасли. Ценното червено водорасло, за което има практически неограничен пазар, се „сади” на въжета, събира се и се  обработва на място и служи за основен компонент за лекарства за отслабване и преддиабет. 25% годишен ръст на фирмата и три четвърти от продукцията за експорт. 

И пак водорасли! Тук вече е тежката артилерия! „Манрос“ е огромна лаборатория на брега на океана, екип от научни работници, които работят върху молекули, извлечени от водорасли, за лечение на тежки патологии, за които засега няма адекватно лечение – бъбречна поликистоза, рак, алцхаймер. Вече с 9 патента, лабораторията е на фаза клинични изследвания.

- Северин, във въздуха се носи усещане за Нобелова награда! Помагате ли?

- Общината предостави безвъзмездно сградата, а за инвеститори няма проблем. Банките отговарят с 1,5% лихва, има и частни инвеститори. Все пак става въпрос за милиарди оборот, ако лекарството стане, на този етап има големи надежди. 

Българският ми мозък се чуди как това прекрасно място не е превърнато в туристически комплекс. Престрашавам се и питам.

- През 1986 година беше приет Законът за защита на брега, който забранява строителството от 100 м до 3 км от брега в зависимост от зоната. Правихме живи вериги, изпращахме делегации и постигнахме закона. 

- Въпреки това Финистер е в топ 10 на туристическите дестинации!

- По-скоро за това. На първо място сред мотивите на туристите да дойдат тук са природните паркове. Подпомага се създаването на стаи за гости и малки семейни хотели, така се повишават доходите на хората в малките селца по брега, имаме 118 морски бази,  всеки турист оставя средно по 1500 евро за престоя си.

- Биотехнологии, туризъм, корабостроене, селско стопанство и хранително-вкусова промишленост, една четвърт от  френския риболов и още...

- Първият морски департамент на Франция, авиационна индустрия, електрическите коли на Болоре, високи технологии, интегрирани системи за наблюдение...

- Култура, качество, автентичност, предприемачество, смелост, конкурентоспособност,  иновативност, прагматичност, креативност... – довършвам думите на Северин и спонтанно я каня във Варна. Тя приема с искрено удоволствие и ми разкрива, че дъщеря й се казва Илиана. Връзката й с България е кармична, името избрали спонтанно, но четат много за България, а малката  бретонка се гордее с огненото си име и ще бъде щастлива да се запознае със 7-годишна Илиана от Варна. Що се отнася до бизнес контактите, областта е готова да доведе фирми, интересуващи се от съвместен бизнес с морската ни столица, но само ако има взаимен интерес.

Споделям преживяното с приятел от Варна и ето, през януари се очаква първата финистерска фирма да пристигне на проспекция за  съвместна работа в областта на биотехнологиите. Финистер ме изпраща с червено слънце, което потъва бързо в океана. Там, където свършва Европа... там, където започва Европа.