ПРОФ. Д-Р МАРИЯ ЗЛАТЕВА ЗА „ПЕТЕЛ”: СКЛАДИРАНЕТО НА СО2 ПОД ЗЕМЯТА Е БОМБА СЪС ЗАКЪСНИТЕЛ

08.10.2012 / 09:59 0

Интервю на Виолета Гурнакова

Проф. доктор Мария Златева е от Варненски окръг. Завършила е Девическата класическа гимназия, след което продължава образованието си в София. Днес тя е световноизвестен учен изобретател биолог, химик, микробиолог и експерт по компостиране. Президент е на НПО „Федерация Интереко-21” и на Българската асоциация по компостиране, председател на клуба на жените изобретателки. Експерт във факултета по компостиране в аграрния университет на Калифорния. Американският биографичен институт Who is who я удостоява със званието “Жена учен на 2002 г.” Неизброими са вече международните й награди за екология, най-много от които са връчени от ООН. През 2011 г. на 29 март получава световна награда на ООН, връчена в Дубай, и на 24 ноември 2011 г. от световния Energy Globe. Предлага масово залесяване на планетата, вместо заравяне на въглероден диоксид под земята, което ще се превърне в бомба със закъснител. Откритията й обаче срещат съпротива в България, у привържениците на природно вредните методи за изгаряне на отпадъците.

Варна може да бъде не само морска столица. Може да стане зелената точка на планетата
Природата е оцеляла, когато е започнала да компостира собствените си отпадъци

- Вашите открития в областта на справянето с отпадъците са заслужили световни награди. Как стигнахте до тях?

- Работила съм много по проблемите на отпадъците. Още докато бях в БАН, попаднах на опасността от радиоактивни отпадъци, защото в научната работа използвахме радиоактивни изотопи. Разбрах, че има недостиг на информация в областта на влиянието на отпадъците върху човешкия живот. Разработих 13 патентовани технологии, 8 от които в областта на екологията. Те бяха признати за изобретения и бяха отличени със световни награди.

- Какво точно представлява компостирането като процес?

- Думата идва от английската дума сomposting - oрганичeн тор, който се получава при разпадането на различни видове органични отпадъци. Компостът е много близък до оборския тор, но се получава под научен контрол и е много по-хранителен от него. Природата го е създала в борбата за собственото си оцеляване. В него се запазват всички хранителни вещества от отпадъците, а оборският тор не е могъл да се пребори с химическите торове, защото в него не се запазват ценни компоненти от отпадъците. Поставих компостирането в основата на кръговрата на веществата в природата и го направих световна политика чрез ООН. През 1998-а на най-големия световен конгрес в Атланта, Джорджия, бях поканена да изнеса централния доклад на кръглата маса за компостиране. Започнах с мотото “Природата е оцеляла, когато е започнала да компостира собствените си отпадъци”. Като почетен гост на конгреса имах редкия шанс и щастие да бъда до Жак Ив Косто, който високо оцени моята сентенция и я направи мото на следващия конгрес по екология в Копенхаген.

- При толкова много награди, използва ли светът вече вашите открития и технологии, а България?

- Някои от тях вече имат приложение и в чужбина, но борбата е много голяма. Има различни специалисти, които, като прочетат една статия в интернет, започват да се изживяват като експерти. Предлагат остарели технологии, които са вече отхвърлени и вредни. Не са екологосъобразни и със социална насоченост. В нашата работа прокарваме три основни принципа. Технологиите трябва да бъдат екологосъобразни, икономически ефективни и да имат социална насоченост. В решаването на екологичните проблеми сме включили роми, тъй като те познават отблизо отпадъците и ги събират за печалба. Нашето ноухау е да се ползва слънчевата енергия и енергията от биомасата като водородно гориво, но получено не от водата, която е ограничен ресурс, а от отпадъчна биомаса, например свинефермите. Вкарваме ги в метантанк и при анаеробни условия получаваме метан, който преработваме в твърди оксидни клетки. Разцепваме метановата молекула и докато при водата се получават два атома водород, ние получаваме 4 атома. Въглерода, който остава от разцепването на метановата молекула, го вкарваме в остатъците от отпадъците, прибавяме свежа биомаса и получаваме органичен тор. Така получаваме затворен цикъл - безотпадна технология. Чакаме финансиране за тази технология.

- Как оценявате завода за преработка на битови отпадъци в Езерово край Варна?

- Не съм привърженик на технология, която избраха варненските специалисти - превръщане на отпадъците в брикети, които ще се изгарят в топлоцентралата. Целият свят знае, че аз съм против изгарянето на отпадъците, защото това е екологонесъобразно. При изгарянето им се излъчват около 180 токсични вещества, 60-70% от които са канцерогенни, особено диоксини и фурани, доказват го германски лаборатории.

Еколозите знаят, че изгарянето нанася още по-големи вреди на околната среда. Основната причина за климатичните промени е въглеродният диоксид, или двуокис, както е на български. Веднага се намериха недоброжелателни структури, които да го депонират под земята. Това е още по-опасно, защото не знаем до какво може да доведе това. Възможно е той да се превърне в бомба със закъснител и да взриви цялата планетата. За това се искат много милиарди. Разтревожени еколози изпратихме послание до ООН, което гласи: “Дайте ни част от тези пари, за да залесим планетата. Зелените дървета ще включат във фотосинтезата въглеродния диоксид и ще го превърнат в дървесина.” Там където има гори, няма бедност. Гората ни осигурява свежата питейна вода, която също е на изчерпване като ресурс и поминък на населението.

- Коя е следващата стъпка?

- Подготвя се международна конференция с представители на ООН, която настоявам да се проведе тук, във Варна. Отделно има организации на млади биолози, които също искат провеждане на тази конференция. Прокарваме идея да направим младежки групи от залесители еколози, които да направят верига срещу заравянето на въглеродния диоксид в земята. Плановете бяха тази конференция да се проведе или в Будапеща, или в Букурещ. Но моето кредо е да бъде в България. Моето мнение надделя, защото тази идея излезе от нас. Настоях да бъде във Варна, която да не е само морска столица, а да стане зелената точка на планетата. Нека се направи ревизия на залесяването около Черноморието. Веднага ще се установи неправомерното залесяване на дървета в различен от собствения им географски пояс. Когато борови гори са в пояса на широколистните дървета, още в началото те започват да боледуват. Всяко живо същество има имунна система, която започва да се бори за собственото си оцеляване. В тази борба дърветата постепенно заболяват. По морето вече почти няма здраво дърво.