Не обичам да се повтарям, но понякога се налага. Та пак ще попитам: „Де е Караджата?“ Лятото наближава, а с това и опитите Варна да придобие неповторимата райска атмосфера на екзотичен остров. Така характерните за нашите географски ширини палми отново са на линия и отново една от тях изключително естетски скрива паметника на Стефан Караджа. Всъщност работата там е малко тука има – тука нема. Появата му зависи от това накъде духа вятърът. Не мога да разбера с какво ще се наруши визията на ларгото, ако саксията е само с метър по-встрани... 

И това не е всичко. Вървейки от паметника към Фестивалния комплекс, ме обзе неочаквана радост. Погледът ми не се блъсна в бледата „красота“ на Дочка. Оказа се, че съм на крачка вдясно от истината. Там си е. Няма мърдане, явно и изчукване на място няма да получи въпреки обещанието на автора. Най-интересното е, че дори пернатите не искат да кацат по нея. Може би дори за птиците с малките им мозъчета е видна съмнителната й художествена стойност. Разходката ми този ден се оказа особено ползотворна. Малко след жената в бяло двама мъже, от тези, за които Европата дава щури пари, за да се интегрират, освежаваха боята на бордюрите около градинките. Благодарение на качествената им работа и огромно старание съответното зелено оцветяване получи и бронзовото девойче до входа на ФКЦ.

Боряна Тодорова

За да прочетете всички публикации от рубриката Кирлив град влезте тук