Парите в банката: Как да ги опазим
Кадър Бг он ер
Киберизмамите у нас продължават да се увеличават с тревожни темпове, съобщиха от Сектор "Киберпрестъпност" към ГДБОП. Ежедневно в дирекцията постъпват между 50 и 70 сигнала, като около 30-40 от тях са директно от граждани и фирми.
"Престъпниците са насочени към банките, защото там са нашите пари. Винаги, където има пари, има и интерес. Фишинг измамите най-често са свързани с получаването на имейл съобщение, което призовава за спешни действия", каза адвокат Мартин Костов в "България сутрин".
Как действа фишинг измамата
"Призовава ви спешно и бързо да отидете някъде и да актуализирате данните си. След това вие кликвате на самия имейл - като кликнете, отивате на интернет страница, която е дословно е възпроизвела страницата на банката. Още в този момент клиентът има възможност да се ориентира, като бъде критичен към линка, на който клика. При по-умелите фишинг атаки това съдържание се различава с една или две букви от официалния сайт на банката", предупреди той.
По думите на юриста клиентите е важно да знаят, че банките никога няма да им искат лични данни с имейл.
"Банката има личните ви данни. Това трябва да е първата червена лампа, когато някой попадне на такъв имейл и въобще да не продължава напред със съобщението. В най-добрия случай е добре директно да изтрие имейла, защото има вероятност, ако влезе в самия имейл, дори да не кликне върху линка, да има код, който да влезе на неговия компютър", информира адвокат Костов.
Той обясни, че повечето платформи, които предлагат електронна поща, имат системи, които пазят от подобен фишинг.
Знаем ли си правата
"Хората, които стигат обикновено да нашите услуги, си търсят правата. Гледайки статистиките на хората, станали жертва на подобни фишинг атаки и делата, които се водят в съдилищата, това е незначителна част от хората - тези, които си търсят правата. Често в подобни ситуации хората се възприемат като шарани, лапнали кукичката", изтъкна гостът на Bulgaria ON AIR.
Какво трябва да направим при фишинг измама
Адвокат Костов посъветва да пазим цялата кореспонденция, ако сме станали жертва на подобна измама.
"Има специално изискване в Закона за платежните системи, веднага да сигнализираме банката, без неоправдано забавяне. След това е добре да подадем сигнал за извършено киберпрестъпление спрямо нас. Това е от гледна точка на възстановяване на средствата. "Киберсигурност" установява престъплението. Ние, като потърпевши в тази ситуация, следва да адресираме нашите претенция към банката. Това се случва чрез оспорване на транзакцията", коментира юристът.
Според адвокат Костов, съдебната практика все повече се ориентира към това, че банката носи отговорност, освен ако самата тя не представи конкретни доказателства как клиентът не е предприел усилия да се защити.
Да очакваме ли измами преди и след превалутирането
"Възможно е да има подобни измами. Те могат да бъдат в две насоки. Едната е на хората да им се предлага изгоден курс. Другата е още преди хората да са се ориентирали относно евровите банкноти, да бъдат по-лесно пласирани на територията ни фалшиви еврови банкноти", обобщи Костов.
За реклама в "Петел" на цена от 60 лв без ДДС/30,68€ на ПР публикация пишете на info@petel.bg
Следете PETEL.BG всяка минута 24 часа в денонощието!
Изпращайте вашите снимки на info@petel.bg по всяко време на дежурния редактор!
