Първата Божия заповед
снимка: Лопушански манастир
Съвремието ни изправя всекидневно пред различни изпитания. Те са толкова много и толкова различни, че понякога става трудно да преминем всяко от тях с мъдрост, смирение и вяра. А именно те са най-големите съюзници на човека срещу бедите, които ни връхлитат постоянно.
С надежда да помогне културно, философски и духовно на своите читатели, търсещи верния път в света, „Петел“ ще публикува периодично текстовете на духовни лица. Вярваме, че беседите ще насочат търсещите духовна просвета във вярната посока и ще им покажат по-дълбокия смисъл на това, което се случва в света около нас.
--------------
“Аз съм Господ Бог твой;
да нямаш други богове освен Мене”
Чрез тези думи Създателят като че ли така ни говори: “Аз съм вечно Съществуващият личен, всесъвършен, самобитен, всемогъщ, безкраен и неизменяем Господ Бог, Който е създал всичко и господства над всичко. Аз съм Този, Който всичко премъдро е наредил в света, Който и вас създадох по Свой образ и подобие, за да ме познаете, да Ми служите и в общението си с Мене да придобивате вечно блаженство. Познайте Ме. Аз съм! Искате ли да ме познавате, Аз ще ви открия. Но отвърнете ли лицето си от Мене, Аз ще остана скрит за вас”. Всички, които искренно са се стремили към Бога са Го познали. Даже и езичниците са могли да Го познаят и прославят, защото онова, що е невидимо у Него, сиреч вечната Му сила и Божество, се вижда още от създание – мира чрез разглеждане творенията. Всеки по-внимателен върху природата е в състояние да убеди ума и сърцето, че създаването на света не е било дело на слепия случай, а на премъдрия Бог. За непредубедения наблюдател “небесата проповядват славата на Бога, и за делата на ръцете Му възвестява твърдта” (Пс.18:2)
Ако човек по пътя на логиката стигне само до убеждението, че има една Сила, Която е създала всичко – и там спре и не отиде по-нататък да познае тази Сила – може ли да се издигне до любов към Бога, което е първото задължение на човека? Ние сме длъжни като вярващи християни, не само да признаваме, че има Бог, но и да Го познаваме, да Го изповядваме и дори живота си да полагаме за Него, ако това е нужно. Защото човекът, който е създаден за живот и то живот вечен, не по друг начин може да постигне тоя живот, освен чрез познанието на Бога и служението на Бога. Ето защо Св. ап. Петър съветва повярвалите да растат “в благодат и познаване на Бога”(2Петр.3:18).
Но как да познаем Бога? – Изворите на богопознанието са главно два: природата и Библията. Природата е естествено откровение на Бога, а Библията е свръхестествено откровение. Но както не е достатъчно да гледаш природата и от творенията да заключиш за Твореца, тъй не е достатъчно и да четеш Библията, за да станеш напълно вярващ и просветен християнин. Мнозина гледат природата, но не чувстват в нея Бога, подобно на онзи астроном, който казал: “С телескопа си преброих всички небесни тела, но никъде не открих Бога”, като че ли Бог може да бъде видян с телескоп! Тъй и мнозина четат Библията, но не долавят в нейните думи скрития там глас на Бога. За да познаеш Всесветият, трябва сам да живееш свет живот. За да видиш Невидимия, трябва да очистиш сърцето си от грехове, според думите на Спасителя: “Блажени чистите по сърце, защото те ще видят Бога” (Мат.5:8).
От богопознанието произтича задължението да почитаме Господа. Това изразява на второ място разглежданата от нас първа Божия заповед: “Аз съм Господ Бог твой; да нямаш други богове освен Мене”. Отношението към Бога не може да бъде друго, освен почит и дълбоко преклонение. Почитането на истинския Бог е единствената достойна за човека религиозна връзка с невидимия, духовния свят. Богопочитанието се характеризира с вяра в Бога, надежда на Бога и любов към Бога. Вярата в Бога е жива представа за невидимия и непостижим Господ, Който е около нас, над нас и в нас, Който всичко вижда, Който ни е създал и Който промишлява за нас.
Но вярата в Бога трябва да бъде жива и да се изразява по съответен начин. Най-добре я изразяват ония, които живеят по Бога. Що значи да живееш по Бога? То значи да чувствуваш винаги Божието присъствие, подобно на цар Давид, който казва за себе си: “Винаги виждах пред себе си Господа, защото Той е от дясната ми страна” (Пс.15:8). Това означава вярата ти да бъде толкова силна, че никога да не напуща съзнанието ти: нито когато си радостен, нито когато си скръбен, нито когато си здрав, нито когато си болен. По Бога живее онзи, който съобразява всяка своя постъпка с вярата си и пази Божиите заповеди и както в най-щастливите часове на земните си успехи, тъй и в най-черните мигове на тежки изпитания.
Вътрешното богопочитание се изразява освен чрез вярата в Бога, още и чрез надеждата на Бога. Надеждата е тясно свързана с вярата и произтича от нея. Това е нещо велико, възвисяващо и щедро награждаващо! Това означава така да вярваш в Бога, че да си убеден в сбъдването на всяко Негово обещание, та дори и ако всичко в този свят да ти доказва противното. Всеки християнин трябва да има крепкото упование, че и за него са приготвени онези неописуеми блага на небето, „които око не е виждало, ухо не е чувало и човеку на ум не са идвали“ (1Кор.2:9). И като има тази надежда, той трябва да се подвизава в кратковременния земен живот срещу злото и греха, очаквайки по-добър живот отвъд. Неговата надежда трябва да поощри стремежа му да се обогатява с добродетели и да окрили увереността му, че труда му не е напразен пред Господа
Онзи, който вярва в Бога и се надява на Бога, трябва да завърши духовното си богопочитане с любов към Бога. Любовта към Бога поставя на съответно място всяка човешка привързаност и внася ред и хармония в духовния живот на човека. Иначе настъпва безредие, когато например: един обича парите и на тях обрича живота си; друг обича да си угажда чрез ядене и пиене; трети се увлича по славата, тя е кумир за него и пр. и пр. Така е и във всички други случаи, когато грешникът обича като божество нещо, което не е Бог, като живее за него и умира за него! За да ни избави от разочароващите последици на увлеченията по греховни измами, Бог ни предупреждава в първата си заповед: “Аз съм Господ Бог твой; да нямаш други богове освен Мене”. Колко е шастлив вярващия християнин, който е познал Бога и Го обича от цялото си същество! Понеже Бог е любов и християнина се превръща цял в любов. Тъй са обичали Господа всички Божи угодници. Толкова гореща е била тяхната любов към Създателя, че за нея те са жертвали всяка земна привързаност, дори и обичта към родителите си и близките.
Автор: отец Стоян Махлелиев
Още Православни теми можете да прочетете на: https://www.facebook.com/smisal.na.jivota
https://www.smisalat-na-jivota.com/temi/
За реклама в "Петел" на цена от 60 лв без ДДС/30,68€ на ПР публикация пишете на info@petel.bg
Следете PETEL.BG всяка минута 24 часа в денонощието!
Изпращайте вашите снимки на info@petel.bg по всяко време на дежурния редактор!
