Първите открития на мисията за „докосване“ до слънцето
Преди година соларната сонда "Паркър" на НАСА стартира в космоса, като скоро се превърна в единственото човешко творение, стигнало толкова близо до Слънцето.
Сондата "Паркър" извърши три от 24-те планирани близки прелитания през короната на Слънцето и с авангардните си научни инструменти за измерване на средата около космическия кораб се гмурна в никога неизследвани части от атмосферата на нашата звезда.
Сондата на НАСА събра впечатляващ масив от данни от разстояние само 24 милиона километра от Слънцето. Тази информация позволи на физиците да открият източника на частиците на слънчевия вятър, които непрекъснато проникват в земната атмосфера, създавайки цветни полярни сияния и в някои случаи увреждащи електрическите и телекомуникационни мрежи, да открият странните промени в магнитното поле на нашата звезда, както и да намерят гробището на комети и астероиди.
На 4 декември 2019 г. заедно в пресконференцията бяха публикувани четири нови статии в списание Nature, които описват какво научиха учените от това безпрецедентно проучване на нашата звезда - и какво очакват с нетърпение да научат по-нататък. Констатациите на учените са представени от четири ( 1 , 2 , 3 , 4 ) статии в списанието Nature.
Тези открития разкриват нова информация за поведението на частиците, които се изхвърлят от Слънцето, като приближават учените до отговорите на основните въпроси за физиката на нашата звезда. Информацията, която откри "Паркър" ще помогне на учените да пренапишат моделите, които използват, за да разберат и прогнозират космическото време около нашата планета и да разберат как се образуват звездите и еволюират, а също и да се изработи защита за астронавтите и технологиите в космоса.
Макар че може да ни се струва спокойно оттук, на Земята, на Слънцето се развиват бурни процеси. Нашата звезда е с активно магнитно поле, което отприщва мощни потоци от частици, движещи се близо до скоростта на светлината и милиарди тонове облаци от намагнетизиран материал. Цялата тази активност се отразява на нашата планета, разпръсква опасни частици в пространството, където летят нашите сателити и астронавти, нарушавайки комуникациите и навигационните сигнали и дори - когато е интензивна - може да прекъсне електрозахранването. Това се случва през целия 5-милиарден живот на Слънцето и ще продължи да оформя съдбите на Земята и другите планети в нашата Слънчева система в бъдеще.
„През 1859 г. на Слънцето се случи голямо изригване, което изключи телеграфните мрежи в цяла Европа и Северна Америка, а през 1972 г. морските мини в Северен Виетнам се взривиха заради слънчева буря. Днес нашето общество е много по-технологично отпреди половин век, комуникационните мрежи и енергийната система на нашата планета са изключително сложни, следователно една мощна намеса на Слънцето би представлявала потенциално много сериозна опасност. Но ако се научим как да прогнозираме космическото време, можем предварително да изключим или изолираме части от електрическата мрежа и сателитните системи, които могже да бъдат уязвими“, отбелязва Стюарт Бейл (Stuart Bale) от Калифорнийския университет в Бъркли (САЩ), водещ автор на едно от проучванията.
За реклама в "Петел" на цена от 60 лева без ДДС на ПР публикация пишете на info@petel.bg
Следете PETEL.BG всяка минута 24 часа в денонощието!
Изпращайте вашите снимки на info@petel.bg по всяко време на дежурния редактор!
