Павел Писарев: Махнаха Батето от телевизията, защото Брежнев звънна на Живков
Веселин Златков
„Иван Славков можеше и да пие цяла нощ, но в 9 часа сутрин беше на работа в телевизията и ако някой закъснееше, го питаше защо не идва навреме. Сега за хора като него или не се пише, или се оплюват. Батето пиел... Аз пък питам да не би да е пиел сам? Говори се за ходенето му по жени, но никой не казва за тези жени, че те са ходили по мъже“. С тези думи публицистът Павел Писарев описа пред репортери във Варна образа на Иван Славков, който е един от реалните герои в новата му книга „Такива ги запомних“. Покрай представянето на изданието, той разказа и още за фигурата на Батето, но този път в по-важната му ролята на основен фактор за развитието на Българската телевизия през социализма.
По думите на Писарев, Славков е махнат от телевизията заради спирането на програмата на руски език, която се е предавала всеки петък. Тя се появила на екран просто защото не сме имали достатъчно родна продукция. В последствие обаче руското предаване започнало да „натежава“ и било взето решение да бъде махнато. В резултат на това лидерът на СССР Леонид Брежнев звъннал на българския си „другар“ Тодор Живков да му търси сметка. Нашият държавен ръководител предпочел да прехвърли вината на Иван Славков, а последният трябвало да се раздели с поста си.
Според Писарев това е начинът по който се е действало навремето, въпреки че Живков е знаел и одобрявал културната и медийната политика, а и всичко е ставало само с решение на ръководството на БКП.
Павел Писарев признава, че при социализма е имало политическа цензура. Той обаче е категоричен, че много от спрените български филми, пиеси и книги не са заради нея, а заради конфликтите между отделните творци, които са се „клепали“ един друг пред партията. „И днес има спрени филми и романи, но това е защото няма пари. Те не могат да видят бял свят, а творците трябва да работят нещо друго, за да могат да издадат произведенията си. Някога обаче не е било така, и писатели като Елин Пелин и Иван Вазов са можели да се изхранват от литература. Сега това е невъзможно!“, констатира публицистът, който тази години навършва 81 години.
Тончо Жечев бил нарочен за изселване заради запалена свещ в църква
За книгата си „Такива ги запомних“, Павел Писарев казва, че в нея е писал както за приятели, така и за други личности, които е познавал, но не би нарекъл с тази дума. В нея има доста интересни спомени за „светото семейство“, както сам то нарича, на социализма у нас – Тодор Живков, Людмила Живкова и Иван Славков.
Сред нейните неизмислени герои са писателят Богомил Райнов, режисьорът Бинка Желязкова и авторът на „Българският Великден или страстите български“ Тончо Жечев, който е признаван за гениален дори от съвременните си конкуренти в културния пейзаж на социалистическата държава. Пред репортери Писарев разказа малко известния факт, че Тодор Живков лично е викал Тончо Жечев да му прави забележка, че ходи да пали свещи в черквите, на което социалистическата власт не гледала с добро око. Оказало се, че писателят е бил нарочен за изселване в дълбоката провинция, явно след доноси. Фактът е доста интересен, като се има предвид, че на 9 септември 1944 едва 15-годишния Тончо Жечев участва във вземането на властта. „Разказвал ми е, че задачата му била да пази един задържан кмет с една пушка, която е била по-висока от него“, спомня си авторът на „Такива ги запомних“.
На тракийската ни изложба в Париж през 1963-а дошъл Валери Жискар д'Естен
Павел Писарев е убеден, че паралелите между днешната ситуация в политиката, културата и медиите и това, което се е случвало в някогашната Народна република България, трябва да бъдат оставени на самите читатели. Той обаче не пропусна да отбележи, че през 1963 година също е имало голяма изложба на тракийски съкровища в Париж. „Показахме почти същото, оттогава досега има много малки нови находки“, коментира Писарев, който тогава е кореспондент на „Работническо дело“ във френската столица. Тогава Живков не е присъствал и не завел половината си министри на откриването. За сметка на това сред гостите на събитието бил бъдещият френски президент Валери Жискар д'Естен, тогава все още „само“ финансов и икономически министър.
В българската делегация пък имало един младеж, повикан от Александър Фол за да помага в пренасянето на експонатите. Това бил бъдещия проф. Божидар Димитров, тогава все още студент.
Според Павел Писарев, въпреки че времето на социализма е било охулено, все още има въпроси, които не са успели да намерят отговорите си. „След Освобождението ни се е водила мащабна дискусия на тема „Чий е Ботев?“.Социалистите са го смятали за свой, привържениците на Стамболов - също. В нашето съвремие има творци, за които може да се води същия спор. Чия е Блага Димитрова, например?“, коментира авторът. За него със същата сила стои въпросът дали културната политика през социализма у нас е била точно социалистическа или е имала по-дълбок замисъл.
„Сегашният замисъл е ясен – да се печеля пари. Или на гърба на държавата, който може да прави това, или от народа. Или пък със собствени сили, но такива хора са малко“, коментира съвремието ни Павел Писарев.
