Пазарлък преди вота
Този път властта наистина се разтревожи и започна контраатака още преди да бъдат събрани подписите за третия вот за недоверие на кабинета. Нещо като в приказката за нероден Петко. От трибуната на парламента бе прочетена специална декларация, а премиерът лично започна индивидуална обработка на евентуалните си опоненти. „Ако не участвате в този провокационен вот, аз лично ще ви се извиня и предполагам и парламентарната група. Подкрепяте вота, декларацията е в сила, не го подкрепяте, казваме ви извинявайте и приключваме.” С този призив се обърна от парламентарната трибуна Бойко Борисов към Иван Костов в петък. Поводът беше декларацията на ГЕРБ, в която обвиниха сините и лично техните лидери в политическа сделка. Тъмносиният лидер не му остана длъжен. „Вие казахте, че не се пазарите, но то това си беше чист пазарлък“, контрира Костов от същата трибуна.
Часове по-рано премиерът призова от екрана на националната ни телевизия и Волен Сидеров да не подкрепя вота. Нека да е в опозиция, нека не е наш партньор, но би било голямо разочарование да го видя срещу нас, изрази лидерът на ГЕРБ тревогата си от поведението на довчерашния съюзник.
Очевидно има сериозна причина, която накара премиера и партията му да тръгнат в атака срещу още неродения вот. И това е страхът! На пръв поглед – безпочвен – дори всички опозиционни политически сили в парламента да подкрепят вота, последното гласуване показа, че с помощта на т.нар. независими депутати кабинетът може да си осигури необходимата минимална подкрепа, за да остане на власт. Въпросът обаче е доколко са сигурни тези гласове? Доколко може да се разчита на хора, изоставили веднъж съратниците си? Къде е гаранцията, че те няма по известни само на тях причини да се завъртят отново кръгом? Така че двойната подсигуровка е повече от необходима. Шанс да постигнат това има – обявилият се за опозиция, след като не бе избран за шеф на парламентарна комисия, Сидеров вероятно ще се въздържи. И тъй като нему, за разлика от Костов, не е нужно да се поднасят извинения, ще бъде компенсиран по друг начин.
А премиерът отново демонстрира пренебрежението си към висшия законодателен орган: „Не виждам за необходимо да ходя в парламента да им слушам политиканството”. Само че този път нещо се размина със своя приятел Уорлик. Вотовете и дебатите в парламента са нещо много здравословно в демократичната практика и е нормално да има обществен дебат за сферата на сигурността, посочи US-посланикът по „Дарик“. И този път е абсолютно прав, защото не в задкулисни договаряния, а в открит дебат между власт и опозиция могат най-ясно да се очертаят проблемите и да се потърсят пътища за тяхното решение в интерес на обществото. Но за това са нужни качества, каквито, меко казано, малцина наши политици притежават.
Йордан Дончев
