Пенсионната реформа зацикли
Обявеният от премиера Борисов и социалният министър Калфин срок за постигане на консенсус и обща визия по пенсионната реформа все повече заприличва на „мисията невъзможна”.
Месец след старта на дебатите, експертите са постигнали единно мнение само по два въпроса- за по-прецизно изчисляване на пенсията и повишаване на парите за старост при вече пенсионираните само при тяхно желание, а не автоматично.
Няма обаче общо мислене по въпроси като възрастта за пенсия, стажа, който да се изисква, размера на осигуровките и съдбата на втория стълб на системата. Предлагат се взаимноизключващи се идеи и развръзката изглежда далечна.
Според министър Калфин, възрастта за пенсия трябва да се повишава плавно до 2037 година, когато и мъже и жени да се пенсионират на 65 години. Той предлага същото да става и при осигуровките – те плавно да нарастват докато стигнат 21.3% и 2% от заплатата съответно за пенсия и безработица.
Работодатели и синдикати обаче са против тези негови предложения. Една от браншовите организации – КРИБ – дори публикува проучване, с което доказва ,че бизнесът ще съкращава работни места при ръст на осигуровките.
Синдикатите пък не искат възрастта да се увеличава още от 2016 година. Според тях, по-високата възраст трябва да важи само за генерациите, които в момента са на 1/3 от трудовия си път, а не за всички.
От месеци пък вървят и споровете за частните пенсионни фондове и техния принос за допълване на даваната от държавата пенсия. Докато финансовият министър твърди, че те няма да могат да покрият изискванията за 28% принос към пенсията на хората, от дружествата смятат, че се развиват успешно и ще отговорят на закона, пише „Труд”.