Синдикатите се разсъниха - готвят стачка против увеличаването на пенсионната възраст. Стачка може и да има, но защо да се лъжем - пенсионната възраст ще бъде увеличена. Първо, пари няма, и все повече няма да има. Второ, послушното мнозинство ще гласува „за”, каквото и да му предложи правителството. 

Друг е въпросът дали съдбоносно за хиляди българи решение трябва да бъде взето само месец преди да влезе в сила, без дори и дума за сключеното преди година споразумение, под което стои подписът и на Симеон Дянков. И то само за да се демонстрира загриженост на властта. Защото е наивно да се очаква, че така ще се спестят пари за повишаване на пенсиите. Според експертите ефектът може да се очаква най-рано след 7-8 години. 

Че пенсионното дело трябва да се реформира, е безспорно. Всъщност от двайсет години, заедно с всичко останало в България, то се рИформира (по крилатото слово на Димитър Луджев). Но винаги на парче, според политическата конюнктура. Както става и сега. Кризата без съмнение налага промяна в досегашните виждания и изтегляне на срокове, но това трябва да стане, след като се преценят последиците, а не по еднолично хрумване на финансовия министър. Наистина, по своето съдържание всяка реформа е революция, при осъществяването й обаче не бива да се използват революционни методи, защото ще прекърши много съдби. За да бъде реформата успешна, трябва да има разбиране. И от страна на реформаторите, и от страна на реформираните. И най-малко е правилно да се сравняваме с другите страни. Не става дума за несравнимите величини на пенсиите. Там планират промените не от 1 януари, а за 2017-2020–2030 година. Пък живеят (и получават пенсии) поне десетина години повече от нас.

Ще каже някой – да, ама те са богати страни, имат развита икономика. Но кой ни накара да унищожим своята. И въпреки милион емигрирали, днес да няма работа за стотици хиляди млади хора. Да се тревожим, че поради кризата спира нашият износ за Европа. Но защо загубихме останалите пазари. И не е ли време да помислим да ги възстановим. Решението не е как да се преразпределят малкото пари, решението е как да се осигурят повече пари.

И нещо, на което не се обръща много внимание. Политици и медии непрестанно ни убеждават, че издръжката на възрастните изисква все повече пари. Това е вярно, но само в абсолютни размери. Защото държавата системно намалява дела на БВП, отделян за пенсии - през 2010 г. той е 9,9%, през 2011 г. - 9,3%, а за 2012 г. се предвижда 8,9%. Въпреки твърдението, че възрастните тежат все повече на обществото, то отделя все по-малка част от своите доходи за пенсионерите. 

В крайна сметка решението да се вземе от едни, за да се даде на други, може да доведе само до противопоставяне на възрастите. И да накара все повече млади хора да се замислят дали  не е по-добре да се погрижат  за старините си някъде в чужбина. Тогава наистина след 20-30 години въобще няма да има кой да изработва пенсиите. Но днешните рИформатори не разчитат на български пенсии.

Всички коментари на Йордан Дончев може да прочетете тук