Пет спирачки пред съдебната реформа. Засега
Сигналите срещу магистрати да имат ЕГН на подателя, стажът на инспекторите да се приравни към този на съдии и прокурори с цел по-голямо обезщетение, членството в съсловни организации задължително да се декларира, кариерните бонуси за членовете на ВСС и опит за орязване на съдийското самоуправление.
Емил Димитров-Ревизоро беше един от най-активните депутати, които внасяха предложения в правната комисия между първо и второ четене на законопроекта.
Предложението подател на сигнал срещу магистрат да впише и ЕГН-то си е на Христиан Митев от Патриотичния фронт. Мотивите - всеки можел да си измисли три имена и адрес и да клевети съдия, прокурор или следовател. Предложението бе вмъкнато между първо и второ четене на законопроекта в комисията, а колегите му го подкрепиха. Така депутатите в пленарната зала окончателно трябва да решат
дали ще
затруднят
гражданите в
подаването на
сигнали с
нарушения
на съдии, прокурори и следователи. Текстът на вносителя - Министерския съвет, казва, че всеки, който има данни за частен интерес на магистрат при изпълнение на служебните му задължения, може да информира Инспектората на ВСС. Сигналът трябва да съдържа конкретни данни за нарушението, място, период, документи или източници на информацията. Реквизитите в сигнала, описани в законопроекта на вносителя, са трите имена, адрес, телефон.
Същото предвижда и Административно-процесуалният кодекс, и то при обжалване на дела, свързани с актове на държавните и общинските институции. Те са достатъчни за завеждане на административно дело, но според правната комисия са малко за подаване на сигнал срещу магистрат пред Инспектората на ВСС и затова е необходимо и ЕГН.
Между първо и второ четене на законопроекта Явор Хайтов предложи да отпадне задължението за деклариране на членство в съсловна организация. Комисията обаче не прие идеята на депутата, който влезе в Народното събрание от листата на “България без цензура” с лидер Николай Бареков. В понеделник три съсловни организации на магистрати го подкрепиха и призоваха депутатите
да не въвеждат
такова
задължение за
деклариране,
защото това щяло да накърни конституционните им права. Под призива са се подписали Асоциацията на прокурорите, Съюзът на съдиите и алтернативната Българска съдийска асоциация.
Третият спорен момент в съдебната реформа е повторният опит след 2012 г. да се въведат кариерните бонуси за членовете на Висшия съдебен съвет. Предложенията на Емил Димитров-Ревизоро от Патриотичния фронт и Чавдар Георгиев от БСП бяха отхвърлени от правната комисия.
Дори членове на ВСС, които присъстваха на заседанието на комисията, се изказаха против колегите им от ВСС да се връщат в съдебната система на по-висока длъжност без конкурс. Според тях никой не ги е карал насила да стават кадровици, а бонусът за тях е дискриминация спрямо останалите магистрати, които растат в кариерата с конкурси и атестации. Няма гаранции обаче че в пленарната зала
няма да бъде
направен нов
опит за връщане
на кариерните
бонуси
Четвърти опит за редакция на Закона за съдебната власт е приетото предложение между първо и второ четене стажът на инспекторите към ВСС да се приравни с този на магистратите. Така 5-те години на поста ще се включват в изчисляването на еднократното обезщетение при напускането на системата.
Макар и плахи, появиха се опити и за орязване на съдийското самоуправление, което е в основата на съдебната реформа. Вносителите от Министерския съвет бяха записали, че пленумите на Върховния касационен съд и на Върховния административен съд ще изразяват становища за кандидатите за председатели на върха на Темида. Предложението на депутатите е изразяването на становища да отпадне. Пленумът обаче “ще може да изслушва кандидатите”. Което означава, че може да реши и да не го прави, или поне за някои от тях.
Ето как в опитите си да ограничи правомощията на общите събрания депутатите дори ги увеличиха. Съдиите от събранието ще изказват становища за кандидатите за зам.-председатели на съдилища, но не и за председателите, както предвиждаше проектът на Министерския съвет. Събранията ще определят броя и състава на отделенията, ще обсъждат докладите на ръководителя. Освен това ще могат да изразяват становища до правителството и парламента за законопроекти, които касаят дейността им.
Общите събрания на съдиите - с повече правомощия
Общите събрания на съдиите ще имат повече правомощия, както предвиждаше текстът на вносителите от Министерския съвет. В опитите си да ги ограничат депутатите дори ги увеличиха между първо и второ четене на законопроекта.
От общите събрания ще бъдат изключвани командированите магистрати. Съдиите от всеки съд ще изказват становища за кандидатите за председатели на съдилища, за предложените от него заместници, ще определят броя и състава на отделенията, ще обсъждат и приемат докладите на ръководителя. Освен това ще могат да изразяват становища до правителството и парламента за законопроекти, които засягат дейността им.
С консенсус е прието и изменението в текста, според който прокуратурата е централизирана. Сега тя ще бъде единна, но се запазва вертикалната структура, която е характерна за европейските държави. Ще има разделение на прокурорските функции и ръководната дейност. Главният прокурор ще бъде изслушван в Народното събрание и ще предоставя обобщена информация на министъра на правосъдието за движението на преписки и дела.
Без промяна остават и разписаните правомощия на Инспектората към ВСС, който ще проверява имуществените декларации на магистратите, евентуални конфликти на интереси, независимостта и почтеността на действията им.
Съдии, прокурори и следователи ще бъдат атестирани по нови правила. Процедурата вече няма да е формална. Законопроектът въвежда и нови правила за кариерното развитие, като се дава шанс на достойните магистрати, които се ползват с уважение в гилдията.
Редактор "Екип на Петел",
За реклама в "Петел" на цена от 40 евро без ДДС на ПР публикация пишете на [email protected]
Следете PETEL.BG всяка минута 24 часа в денонощието!
Изпращайте вашите снимки на [email protected] по всяко време на дежурния редактор!
