Петима роми от Шабла влизат в затвора в Белене заради стара тръба
Юлия Георгиева
Петима роми от Шабла решиха да разкажат тоталната си липса на късмет на път към затвора в Белене. Мъжете ще търкат наровете в продължение на години заради стара тръба, за която от вторични суровини щели да вземат общо 52 лева. В редакцията на „ПЕТЕЛ” петимата кутсузлии се изсипаха барабар с жените и част от децата си. По техни сметки, след като влязат в тюрмата в Белене, десет малолетни, непълнолетни и все още неродени бебета ще останат на произвола на съдбата. „Ако тези мъже влязат в затвора, ние проститутки трябва да станем!“, гневи се една от съпругите, а в прегръдките й се гуши малко дете. До нея застава възрастна, стопена като свещ женица, покрита в черно, с угаснал поглед.
Неволите на семействата започнали на 16 март т.г., когато петима мъже – Гавраил, Детелин, Георги, Тодор и Пламен, решили да изкарат някой лев, като разкопаят околностите на Шабла в търсене на стари железа. Натоварили се във „Форд Мондео“, хвърлили в багажника кирки, лопати и металотърсач и отишли в покрайнините на града. Единият от тях ходел с металотърсача и щом машинката запиука, другите се хващали за работа със земеделските сечива. „Преди да намерим потърпевшата тръба, намерихме капак от тенджера, винкел и едно стоманено въже в земята заровени. Като свирка металотърсачът, ние почваме да копаем и изкарваме. На около 4-5 метра напред батко пуска пак апарата и той пак почна да свири. Ние почнахме да копаем. Разкопахме първа лопата, после втора и отстрани удряха с кирка. По едно време гледаме тръба. Но не знаехме, че е толкова дълга. След като открихме тръбата и я разкопахме, установихме, че е 8 метра и петдесет сантима. В окръжност - 100 мм. След като видяхме, че тръбата е дълга, ние почнахме да копаем всички заедно – единият с лопата, другият с кирка, и я изкарахме. Почнахме да я търкаляме нагоре по баира. В нея нямаше вода, а пръст и камъни. Адвокатите ни взеха документи, че тръбата не е ползвана от 62-ра година и е пълна с камъни и пръст и не е действаща“, разказва патилата си Гавраил, който всъщност е осъден на най-много години затвор – 2 г. и 10 месеца. Другите са осъдени на по-къс престой - Тодор на 1,8 г., Георги и Пламен – по година и три месеца, а Детелин – на една година. „Всички сме осъдени на ефективен затвор, даже в петъка трябва да ни вдигат за затвора“, обяснява разпалено Гавраил, който още не може да повярва, че заради една стара тръба ще търпи толкова тежко наказание. По данни от съдебните заседания въпросната тръба, която ромите искали да върнат за скрап, е на стойност 120 лева, но от пункта за вторични надали щели да вземат повече от 52 лева общо.
Защо присъдите са ефективни? Защото всичките петима имат стари присъди – кой пробация, кой условна за различни престъпления. „Можете да проверите, че аз не съм бил съден нито за кражба, нито за палеж, нито за изнасилване“, обяснява Гавраил, който е и с най-тънко досие. Но пък той е направил друг фал – през 2000 г. е дал съгласие на негово име да се регистрира фирма, която впоследствие е била ползвана за източване на ДДС, поради което по-късно е бил осъден на година и 10 месеца лишаване от свобода, отложени с 4 г. изпитателен срок и глоба. „Наистина с мое съгласие беше направена фирмата, но не знаех, че някой ще ме менти и ще ми направи по втория начин чрез името ми да дърпа пари. Не знаех какво ще правят с фирмата и какви ще бъдат последствията“, обяснява мъжът. За беда изравянето на тръбата от землището на Шабла се случва броени дни преди да изтече 4-годишният изпитателен срок и това е причината неговата присъда да е най-голяма. „Съгласен съм, че законът е такъв, но разбирате ли, че аз в този случай нямам вина, не съм крал тръбата. Вината ми я дават, защото имам образование, запознат съм с нещата и не знаех нищо за тази фирма“, казва човекът.
И до днес той не може да повярва, че ще прекара следващите близо три години в Белене, при положение че толкова чистосърдечно се е опитал да обясни и на полицаите, и на прокурорите, и на съдиите, че няма никаква вина, че не е пипал чуждото, че не иде реч за присвояване, както пише в обвинителния акт. „След като изкарахме тръбата, дойде една полицейска кола. Питаха ни откъде сме взели тръбата и ние ги закарваме на няколко метра до дупката. Обяснихме, без да ги излъжем, как сме изкарали тръбата, с какво сме я намерили и как сме я изкопали. Даже ни конфискуваха металотърсача, кирката и лопатата. В протокола всичко си пише. Видяха, питаха ни за какво ни е тръбата и ние отговорихме, че сме щели да я върнем на вторични суровини. Какво друго да я правим!? Единият полицай каза, че ще извика колегите си и ако те нямат нищо против, да си я вземем и да си я продадем. След като дойдоха и другите полицаи, направиха снимки на място – на капака от тенджера, на винкела, на амортисьора и на тръбата. Добре, съгласен съм, но защо те ни съдят за тръбата, а не за капака от тенджерата и другите неща, които сме изкопали?!“, чуди се ромът.
В документите по делото е записано, че в крайна сметка въпросната тръба си има собственик, който е „Напоителни системи“ ЕАД, гр. София, но заедно с други съоръжения е била отдадена за ползване на сдружение за напояване „Шабла – Тюленово“. Тя е изкопана не просто от някакви ничии покрайнини на Шабла, а до сондажен кладенец 3 на помпена станция „Тюленово“, стопанисван от сдружение за напояване „Шабла – Тюленово“ с председател Иван Георгиев, който в дадената ситуация е и свидетел по производството. „Собствениците на тръбата не са имали претенции към нея. Има документи, че тя не е ползвана от 62-ра година и струва 120 лева, но от вторични щяхме да вземем 52 лв. И за тия 52 лева, забележете, ние трябва да лежим по затворищата. Ние, ако сме виновни наистина, ще си изтърпим наказанието. Ама не сме. Нека ни дадат пробации, да ни дадат някакви условни присъди, но да са справедливи“, жалва се Гавраил.
„Моля ви, направете нещо, в петък (бел. ред. миналия петък) ще ни откарат в Белене“, моли мъжът, а около него застават жените, децата, бременните дъщери. Искат не само смекчаване на присъдите, но и цяла България да научи историята им, както и да се покажат условията, в които живеят в Шабла. Убеден е, че присъдите са преднамерено тежки и крайно несправедливи. В кориците на делото обаче нещата изглеждат другояче. Само старите присъди на петорката са описани на близо две страници. Единият от тях е с две производства зад гърба си, друг е с три, а трети – с шест.
