Писателят Христо Стоянов: Българинът обича да хленчи
„Българинът по принцип си хленчи. Ако се вгледаме в историята ни, ние ще видим, че дори бунтовете на българина са някакъв зов за помощ. Дори Априлското въстания – Бенковски, изгорените села. Не беше ли това по-скоро зов за помощ. Европа сега да заповяда. Т.е. показахме, че искаме помощ и е време да ни се помогне. Някак си българинът през целия си съзнателен исторически период от 1300 и няколко години, като че ли само това прави. Не само хленчим и потропваме с крака. При нас бунтовете са нещо като тропане на дете в магазин за играчки. „Искаме тая играчка сега тук и на всяка цена, иначе не мърдаме от магазина”. Това обяви писателят Христо Стоянов, който бе гост в предаването „Офанзива с Любо Огнянов” по Канал 3.
Колкото до актуалната ситуация той коментира:
„В момента ние пак сме свидетели на собствения си резил. Да се опитаме да покажем, че нещо искаме, а не, че искаме нещо да дадем”.
„Между другото страхотен проблем е това с изнасилените бабички. А някои от тези протестиращи в България да каза: „дайте да оправим положението на тези хора, дайте да върнем техните деца, а не полицията да ходи при тях”. Направих си една статистика – най-много изнасилени баби има в „северозападнала” България. Ако някой се вгледа и направи едно изследване, ще види, че на 90% от изнасилените баби и убитите дядовци, роднините им живеят в чужбина. И пращат по стотина-двеста евро на месец. Пращат ги буквално като индулгенция. Циганинът или разбойникът, какъвто и да е, знае кога се получават тези 100 или 200 евро от сина или дъщерята, които извинявайте за думата, но вместо да бършат задниците на собствените си родители, бършат чужди задници – в Италия, Испания, Германия и Франция. Пращат тези 200 евро, циганинът отива, изнасилва бабата, взема парите и дим да го няма. Ето това е страшното.
В същото време аз отивам в 10:30 часа в една гумаджийница във Видин и искам да си сменя гумите. Те обаче ми казват, че още не са закусили, после трябвало да пият кафе и после да отидя. Световна реклама бе направена на Белоградчишките скали. А проверили ли сте дали след това нещо е направено там. Една хотелска стая не е направена. Това е страшно – никой не иска да направи нищо, но непрекъснато крещят и хленчат в тази България, че държавата не им е направила пътищата, че държавата не им е направила нещо друго... А държавата трябва да направи път към храма, към хотела – там, където има приходи. А не до всяка къща. До всяка къща – след това. Но нека тези къщи нещо да направят за тая държава”, каза писателят.
„И не се натягам на правителството, в момента то просто работи по-добре от всички преди това. Аз обикалям по пътищата в България. Някой в момента иска нещо, но какво предлага в замяна. Какво предлагат тези протестъри? Идеология, идея, представа, платформа или водач? Абсолютно нищо от тези пет компонента го няма. Аз мисля, че има една голяма трагедия в България, която най-после трябва да бъде решена – ние нямаме национални приоритети”, добави Стоянов.
Той припомни и една своя теория за емигриралите българи.
„В някои от книгите си съм писал за най-лошата кръв, която напуска България. Моята теория е, че навън излязоха точно тези, които не искат да променят и нямат силата да променят нещата в България. Тук остана силната кръв, тези които искат да променят”, изтъкна Христо Стоянов.
За реклама в "Петел" на цена от 60 лева без ДДС на ПР публикация пишете на info@petel.bg
Следете PETEL.BG всяка минута 24 часа в денонощието!
Изпращайте вашите снимки на info@petel.bg по всяко време на дежурния редактор!
