Плочката от Градешница – най-древното писмо?
Селцето Градешница се намира в Северозападна България, близо до Криводол. Там е открита глинена плочка, изписана със стегнати редици от знаци. Ето и нейната история.
В края на 60-те години известният археолог Богдан Николов, чието име е свързано и с Рогозенското златно съкровище, попада на находката при разкопки на голямо селище от ранната каменно-медна епоха – началото на петото хилядолетие пр.Хр.
Тя представлява вдлъбната плочка или плосък съд с правоъгълна основа. От двете страни са пробити дупчици. От вдлъбнатата страна са издълбани символи, организирани в редици, а от другата има стилизирано изображение на човешка фигура в молитвена поза, заобиколена от орнаменти. „Значимостта на откритието е огромна, защото и до ден днешен това си остава
най-ранната протописменост в света”, казва археологът Георги Ганецовски от Регионалния исторически музей във Враца, където е изложена плочката.
Най-старите египетски йероглифи датират от 3200 г. пр.Хр. Писмените знаци, открити край древния град Урук в Месопотамия, се отнасят към 3300 г. пр.Хр. В средата на ХХ век край селцето Тартария в Румъния са намерени глинени плочки със символи, смятани от някои учени за най-ранната протописменост. Плочката от Тартария е датирана от 5300 г. пр.Хр.
При разкопките на известната Каранова могила край Нова Загора е открит „печат” с подобни знаци, вероятно още по-стар. Скоро след това е намерена и плочката от Градешница.
„Става дума за няколко артефакта, които се датират от ранната каменно-медна епоха. Единият е плочката от Тартария, другият е печатът от Караново, но съобразно стратографския метод на изследване най-ранният артефакт е този от Градешница - казва Ганецовски.
„На същото място е открит и глинен модел на храм, покрит със знаци и една красива фигурка - предполага се на богиня, също цялата изписана със знаци. Подобни символи се срещат и другаде в района, има съдове с пиктограмни дъна в местността Езерото край Борован. Този бум в опитите за предаване на конкретна информация чрез знаци върху глина е засвидетелстван на много места, разказва археологът.
Дунавската цивилизация. Проф. Харалд Харман е немски езиковед и културолог. Живее и работи във Финландия, автор е на повече от 40 книги на различни езици. В книгата си „Загадките на Дунавската цивилизация” той твърди, че според археологическите открития от последните десетилетия на територията на днешна Източна Европа е съществувала високоразвита земеделска култура, която се заражда към седмото хилядолетие пр.Хр. Според Харман тази Дунавска цивилизация, по-стара от Нилската и Месопотамската, е развила първата писменост.
Тя се припокрива с така наречената „култура Винча”. Знаците, открити в селището Винча в Сърбия са сходни на тези върху печата от Караново и плочката от Градешница. „Винчанските символи” показват еволюция на „графитите”, които се зараждат през седмото хилядолетие пр.Хр., като постепенно се усложняват. Тази протописменост кулминира в плочките от Тартария от около 5300 г. пр.Хр. с внимателно подредени редици от символи, които създават представата за текст, пише Харалд Харман в книгата си „История на писмеността”. Това се отнася и за знаците върху плочката от Градешница.
„Става въпрос за най-ранната земеделска цивилизация, възникнала на Балканския полуостров, чийто център са нашите земи. Тя се появява още в края на седмото и началото на шестото хилядолетие пр.Хр.” - обяснява архоеологът Ганецовски. „Тя се отбелязва с два съществени момента – единият е влизането в употреба на най-ранния метал - медта, а другото са тези първи опити за предаване на конкретна информация чрез знаци. Намираме ги върху глина по простата причина, че глината е един от най-устойчивите материали, който преодолява разрухата на хилядолетията. Допускаме, че подобни знаци са били изрязвани и върху дърво и изписвани върху кожа, но тези материали за съжаление не са се запазили”, обяснява Ганецовски.
Проблемът е, че ако тези знаци са писменост, те трябва да бъдат разчетени. Тук възникват най-големите спорове и се раждат най-смелите хипотези.
Опити за разчитане. „Първата публикация излиза в сп. „Археология” непосредствено след откритието. Там е направен първият опит за тълкуванеи дори прочит на тези знаци.
Става въпрос за молитва, отправена със защитна цел – относно земеделието и реколтата”.
Статията на Богдан Николов поставя начало на опитите за разчитане на символите върху плочката от Градешница и печата от Караново. Прочутият български езиковед акад. Владимир Георгиев, който е изучавал тези знаци, уверено ги нарича „писменост”. Проф. Васил Николов, експерт в областта на праисторията и бивш директор на Националния археологически институт с музей към БАН, има друга версия за характера на знаците.
Според него, ако стилизираната човешка фигура, изрисувана „на гърба” на плочката, застане с главата нагоре, плочката трябва да се гледа в хоризонтално положение и знаците от „лицевата страна” трябва да се четат в колони, а не в редици. Проф. Николов смята, че символите представляват
схематичен модел на лунния цикъл: на четирите фази на цикъла съответстват четирите колони от знаци.
Има и други любопитни, но и спорни опити за разчитане. Един от най-известните е на д-р Стефан Гайдарски, работещ в Америка, известен като Стефан Гайд.
„Той доста разбуни духовете в археологията преди няколко години, като представи и аргументира методиката си. Използвайки най-древните египетски йероглифи, чието значение вече е известно, той ги съпоставя със знаците, отделени чрез компютърен модел от плочката в Градешница. Получават се доста припокривания в тези стилизирани символи. Според неговия прочит излиза, че архаичните йероглифи в Египет сякаш са някаква модификация на нашите знаци от Градешница – две хиляди години по-късно.”
Д-р Стефан Гайд, директор на „Институт за трансцендентна наука” в Лонг Бийч, Калифорния, обявява откритието си на пресконференция в БТА през 2006 г., на която представя книгата си „Тракийското писмо декодирано”. Впоследствие издава и втора част на тази книга.
„Фрапиращото е, че на две места там се чете „Тракия” - разказва Ганецовски. – И тук нещата влязоха в сериозен дисбаланс по отношение на археологическата наука. Траките според нея се появяват в края на четвъртото и началото на третото хилядолетие пр.Хр. – след гибелта на тази най-ранна земеделска цивилизация. Докато според прочита на Гайд излиза, че названието „Тракия” фигурира още в началото на петото хилядолетие - това е проблемът. Методологията, която той прилага, е стриктна, друг е въпросът за самия прочит.”
Гайд смята, че плочката представлява завет, сключен с тракийското божество, подобен на този, който богът на евреите сключва с пророка Мойсей, а глинения макет на храм определя като „кивота на Орфеевия завет”. Повечето български археолози и историци отхвърлят този прочит. „Това са група знаци, които съм виждал и на друг исторически паметник. Което доказва, че те имат за цел да предават информация”, заявява пред в. „Монитор” доц. Сергей Игнатов, най-известният египтолог в България, по това време ректор на НБУ. Интересното е да се систематизират всички тези знаци в таблица. Тогава може да се говори за декодирането на цяла писменост”, смята Игнатов.
Проблемът при всички опити за прочит е огромната дистанция във времето, казва Ганецовски. „Да разберем какво са вложили хората, живели в района на днешната Градешница преди 7000 години, е възможно само ако успеем да вникнем в начина им на мислене.” Врачанският археолог многократно е заявявал тази теза през дългогодишните си занимания с плочката от Градешница.
Какво се е случило с хората, оставили мистериозните символи? „В края на петото и първата половина на четвъртото хилядолетие настъпва постепенно затопляне на климата и покачване на подпочвените води. В един момент първите европейски земеделци се оказват в заблатени райони и не могат да отглеждат своите култури.
По-късно виждаме опожарени пластове, следи от нашествия, грабежи – явно това е свързано с демографски бум: има повече хора, а няма храна. Това довежда до гибелта на тази цивилизация, още повече че най-ранното мащабно преселение е засвидетелствано в четвъртото хилядолетие пр. Хр.
Нахлуват конни народи от изток (тогава за първи път се появява опитоменият кон по нашите земи), появяват се индоевропейците. Този процес е свързан и с етногенезиса на траките.” Според Георги Ганецовски това е най-логичното обяснение за края на Дунавската цивилизация в Югоизточна Европа.
