По пътя на подводниците

Преди години, когато България в НАТО беше само добро пожелание, на варненското вертолетно летище „Чайка“ дойдоха американски пилоти от знаменитата брегова охрана. Докато ние цъкахме с език по техните лъскави хеликоптери, които бяхме виждали само в „Спасители на плажа“, те пък с истинско страхопочитание гледаха нашите Ми-14. „Мислех, че това нещо няма да литне, но като видях как каца на водата, признавам, че това са страхотни вертолети“, развълнувано обясняваше един от американските пилоти. Ние, репортерите с протегнатите към новия „голям брат“ микрофони, пък си умирахме от гордост. Не на последно място защото знаехме, че каквато и да е машината, важното е кой я управлява. Уви, в последно време поводите за подобно чувство не само намаляват, а направо изчезват. Морските ни вертолети поемат пътя на подводниците ни (виж стр. 4). Някой чиновник в София ще каже, че е прекален лукс да ги имаме. Аз пък се чудя откога националното самочувствие стана лукс.

Веселин Златков