Почитаме Св. апостол Филип - не пипайте нищо, вълчи празници са (ето кой има имен ден)

Филип, Фильо и Филк

 

Християнската църква почита на 14 ноември паметта на Св. апостол Филип - един от дванадесетте Христови апостоли, припомня burgasnews.com.  Той бил роден край Галилейско море, в град Витсаида („град на риболовците”). Оттам били и други двама апостоли - Петър и Андрей. Още от малък Филип изучавал Свещеното писание и след възкръсването на Христос тръгнал да проповядва Божието слово в земите на Сирия и Мала Азия заедно със сестра си Мириам и с апостол Вартоломей. В град Иерапол езичниците ги заловили и ги изправили пред съда с обвинение в магьосничество. Когато мъчителите им понечили да съблекат дрехите им, девицата Мириам се превърнала в огнен пламък. Когато апостолите били разпънати на кръст (Филип - с главата надолу) страшно земетресение разтърсило града. На мястото, на което била пролята кръвта на апостол Филип, израсла лозница като знак за вечното блаженство на светеца, загинал за своя небесен учител.

В народната традиция на българите за този празник са характерни магически обредни практики, наследени от езическата епоха. Наричат деня „Мратинците”, Мратиняк”, „Мрата” . Особено го тачат жените за да предпазят домашните птици от смъртоносната „кокоша болест”. Тя се причинявала от демоничен, невидим зъл дух, наричан „мрат”, „мратиняк”, който в народните представи приличал на черна кокошка със страшни, големи очи. Сутринта на този ден най-старата жена в къщата трябва да заколи черно пиле – „мратинче”. Заколването на пилето става по особен начин - шията му трябва да е на външния праг на къщата, а главата-навътре. Докато стопанката прави това, между нея и друга жена три пъти се изрича следният диалог: „Какво колиш?” - пита едната. „Коля мратиняк” - отговаря другата. Вярва се, че с този магически жертвен акт и със словесната магия, болестта ще си отиде от кокошките. „Мратинчето” очистват, готвят и ядат като жертва за „кокошата болест”.

Перушината, главата, краката и воденичката на пилето се запазват и с тях през годината баят против уроки и лекуват различни болести. С перушината кадят, когато някоя родилка е ударена от „лехусите” и се разболее или когато тя и бебето й имат треска или са урочасани.

Денят на Св. Филип поставя началото на различен по продължителност период (3, 5, 7 или 12 дни), считан за много опасен и наричан „Вълчи празници (някъде той започва на Св. Мина). За най-лош и тежък народът приема последния ден от цикъла, посветен на най-кръвожадния вълк, който според народната вяра бил куц и вървял на опашката на митичната вълча глутница. Наричат го „Куцлан”, „Натлапан”, „Румулан”, „Клекуцан”, „Кривльо”, „Кривио вълчляк”. Някъде последният ден от периода на „Вълчите празници” съвпада с празника „Въведение Богородично” (21 ноември) и затова го наричат „Вълча Богородица”.

Независимо от точното място на този период в календара и продължителността му, за него е характерно спазването на редица забрани и изпълняването на различни обредни действия, които целят да предпазят хората и добитъка от опасния звяр. През „Вълчите празници” жените не трябва да работят нищо с вълна - не предат, не плетат и не тъкат. Ако не спазят това, овчарите и стадата им ще бъдат нападани от вълци на полето. За предпазване от дивите зверове жените замазват с кал пода пред огнището и казват, че така „замазват очите и устата на вълците”.

Среща се и друга интересна магическа практика- стопанките зашиват мижешком с червен конец краищата на полите си, за да „зашият” устата на вълка. Когато мъж тръгне към полето, зад гърба му стопанката три пъти вдява червен конец в игла, с вярата, че това ще го предпази от вълци. Навсякъде в огъня слагат пирон за „да изгори езикът на вълка”, а в кваса поставят игли- „да си набоде животното езика”.

Строго се спазват забрани за работа, за консумация на месо, за полово общуване. Вярва се, че ако през този период се зачене дете, то ще се роди с недъзи или след като умре ще стане върколак. През „Вълчите празници” жените не докосват и остри, режещи предмети и сечива. Тази забрана особено трябва да се спазва от бременните жени за да не родят деца с „подрязани” пръсти. Връзват ножовете и ножиците с червен конец, „за да не се отварят на вълците устата”, скриват гребените или ги сключват един в друг, като така символично завързват устата на вълците. Стопанките не трябва да се мият и да перат, защото според народната вяра „ако пипнат сапун, бесният вълк ще ги срещне в гората и ще ги удари с патерицата” или „ще се пенят на вълците устата”. Много строго се спазва забраната да не се крои и шие дреха за мъж на този ден, защото ако го срещне вълк в гората, ще го нападне и изяде. Народна приказка разказва как човек изул цървулите си, които били изработени през „Вълчите празници”, за да се спаси от вълк. Разпространено е и вярване, че ако човек бъде погребан с дреха, изработена през този период, ще се „превъплъти”, ще „върколаса”. Не трябва и да се изговаря думата „вълк”, а за зверовете се говори с табуизирани имена като „двама братя”, „душманина”, ”Куцулан”.

Според народното поверие нощите от 14 (или от 11 ноември) до 21 ноември, наричани „Мратински нощи” са много по-лоши дори и от „Мръсните дни”, защото през тях най-лесно човек може да се разболее. От деня на Св. Филип започват Коледните пости. Имен ден празнуват Филип и Фильо.