Почти 70% от българите вярват в културното превъзходство на България
Какъв дял от анкетираните са се съгласили с твърдението "Народът ни може да не е съвършен, но културата ни превъзхожда тази на останалите".
Какъв дял от анкетираните са се съгласили с твърдението "Народът ни може да не е съвършен, но културата ни превъзхожда тази на останалите", пише dnevnik.bg.
Народът ни може да не е съвършен, но културата ни превъзхожда тази на останалите" - с това твърдение са се съгласили 69% от българите, участвали в проучване на американския институт "Пю" сред 34 държави в Европа, проведено в периода 2015-2017 г.
Резултатите бяха разпространени в понеделник като част от данни, сочещи ценностното разделение между Източна и Западна Европа. От тях се вижда, че в ЕС две държави - България и Румъния (68%) - демонстрират подобен културен национализъм, а в Гърция (89%) той достига до шовинизъм. Останалите 5 страни с над две трети одобрение на тезата за културното превъзходство са на Западните Балкани (Сърбия, Босна и Херцеговина) и бившия СССР (Русия, Грузия, Армения). С 44% Хърватия не попада в тази група, а в Словения, Македония, Косово и Черна гора не са правени проучвания.
Освен това България е на второ място (след Румъния) в подкрепата на твърдението, че за да имаш национална идентичност на българин, трябва да си роден в страната. Така смятат 85% (в Румъния - 89%), а според 79%, за да се наречеш българин трябва семейството ти да има някаква връзка със страната. Много близо до тези резултати са унгарците (83%) и поляците (82%), според които е "много" или "общ овзето важно" да си роден в страната, за да бъдеш смятан за "истински унгарец" или "истински поляк".
Сред първите 10 по този критерий единствената западна държава е Португалия (81%), а сред първите 20 попадат още Италия (66%) и Испания 63%). В скандинавските страни, Германия, Франция, Белгия и Холандия около и под 50% придават толкова важност на това къде е роден някой, за да бъде смятан за "истински" сънародник.
От "Пю" забелязват характерна разлика между изтока и запада на континента и в позициите за месторождението сред по-млади и по-възрастни жители. По принцип в Западна Европа анкетираните на възраст 18-34 години са по-малко склонни от по-възрастните да посочват, че за идентичността е много важно къде си се родил. В Испания, например така смятат 47% от хората под 35-годишна възраст (срещу 64% от по-възрастните), докато в Украйна групите сред млади и възрастни са еднакви - 68% и 69%. Сериозно разминаване между младите на запад и на изток има и за това колко е важно някой да има роднински връзки със страната, за да твърди, че е част от народа ѝ.
Това, както и останалата част от проучването, повдигат въпроса за разбирането на европейците за това какво са "европейските ценности". Данните разкриват, че различни групи хора дават различни отговори. За едни това означава, че Европа има християнски корени и наследство, а за други - политически либерализъм, вклчително разделение на църквата от държавата, демократично управление и предоставяне убежище на бежанци.
"За ЕС терминът "европейски ценности" по-скоро отблязва това, което в САЩ може за сметнат за либерални идеи. В Харта на основните права на Европейския съюз се говори за уважение към културното и религиозно разнообразие, забрана на дискриминацията заради религиозна или полова ориентация, право на убежище за бежанците и гарантиране свободата на двигение в ЕС. Тези права и принципи са станали част от правната система на ЕС и са потвърждавани от десетилетия насам от Съда на ЕС.
Но с първата вълна нови членове от бившия комунистически лагер през 2004 г. се оказа, че жителите на тези страни са по-нетолерантни спрямо Западна Европа към верския и културен плурализъм. А това поставя под въпрос идеята за всеобщо съгласие относно това кои са "европейските ценности". Подкрепата за тях не е единна и на Запад.
За реклама в "Петел" на цена от 60 лева без ДДС на ПР публикация пишете на info@petel.bg
Следете PETEL.BG всяка минута 24 часа в денонощието!
Изпращайте вашите снимки на info@petel.bg по всяко време на дежурния редактор!
2
8
