Поетът Недялко Йорданов разплака зрителите в ефир с последното си стихотворение
Интернет е великото изобретение на човечеството, което или ще погуби, или ще спаси света. Аз не мога без интернет. Когато станах на 50, си казах: "То всичко свърши". Когато станах на 60, си казах: "То всичко започва". Когато станах на 70, си казах: "Не стигнеш ли върха, продължавай нагоре". Сега на 78 още не съм намерил формулата и си казвам: "Дано да стана на 80". Това заяви пред "Събуди се..." поетът Недялко Йорданов, предаде "Пик".
"Вече започнах да гледам на себе си отстрани. Сякаш съм друг човек и се наблюдавам. Това е много хубаво - можеш да погледнеш отстрани и да се оправиш някак си, да ти олекне", сподели той и допълни: "Трябва да ти се случи нещо и да се замислиш, защото никой не вярва сериозно в собствената си смърт. Изведнъж виждаш, че това е реално и възможно и тогава започваш да се гледаш отстрани".
Големият поет не скри, че често прави равносметка на изминатия път: "Винаги съм връщал лентата назад, защото с удоволствие съм преживявал всичко отново. Но сега гледам напред. На 78-я си рожден ден написах стихотворение, пуснах го във Фейсбук. Прощално, към читателите. Те не бяха много доволни, но няма как".
Поетът каза още, че досега е писал стихотворения, когато е бил тъжен, отчаян. "Стихотворението ми идва някак внезапно. И трябва да напишеш стихотворението, за да ти стане ведро на душата".
"За да не останат недоволни моите читатели, започнах всяка сутрин да публикувам стари стихотворения. Тази сутрин например публикувах стихотворение, което съм писал на 20 години. То се казва "Приказка за гъстата гора", сподели поетът.
Недялко Йорданов допълни, че никога не се е опитвал да поучава или да дава готови формули. "Никога не станах софиянец - половината година съм в Бургас, половината тук. В онези години, когато бе конюнктурно да се пише за България, аз не написах нито едно стихотворение за България. Но след промяната България стана моя тема. Защото беше едно пусто, отчаяно. Никога не съм мислил, че това ще стане моя тема".
На финала на разговора поетът прочете стихотворението, написано в утрото на своя 78-и рожден ден.
78
Не знам – щастлив или ядосан –съм в този странен час.Такъв... Седемдесет и осем!Нима това съм аз?
Космическа, направо, възраст...Как стана тъй, не знам...И колко лесно... колко бързо...И малко ме е срам...
Нима такъв ще ме запомнят –набръчкан... побелял.Уж писах стихове любовни...И ето ти!.. Финал!
И все така не ми се вярва,че свършва този свят.Написа: „Грозно грачи гарван...“Поетът – толкоз млад.
И после толкоз млад загина...Със черната брада!За свойте Майка и Родинавъв бой за свобода...
Огромните очи... Мустакът...И слепият поет...Куршум... Любимата го чака...Свещеният обет...
И другият... Внезапно мъртав...А юноша дори...Пристига гостенката жълта...на двадесет и три...
А аз... Седемдесет и осем...И доживях... Късмет...Да, знам... Не е в това въпроса...Но все пак съм поет...
Добре де... Вижда му се края...И точно затоваще трябва да се постарая...със бялата глава
да пиша още.. още.. още...Пък глупаво макар...И всички дни и всички нощи...И да не бъда стар...
Седемдесет и осем ... Бърже!И струва си... Защо?И тъй и тъй съм ги навършил...Поне да станат сто...
/ПИК
За реклама в "Петел" на цена от 60 лева без ДДС на ПР публикация пишете на info@petel.bg
Следете PETEL.BG всяка минута 24 часа в денонощието!
Изпращайте вашите снимки на info@petel.bg по всяко време на дежурния редактор!
