Полицаят стрелец от "Белите брези": Вината ми е, че съм жив!
"20 години минаха оттогава, но помня всичко по минути и часове, сякаш беше вчера. Не си задавам въпроса "защо?". Няма да получа отговор". Това каза пред "Труд" бившият полицай Митьо Петров, един от осъдените за трагедията от 14 януари 1994 г. в столичния квартал "Белите брези". Тогава полицаи се стреляха помежду си и загинаха двама командоси от Спецотряда за борба с тероризма (СОБТ) на МВР.
"Благодарен съм, че останах жив, въпреки че бях на ръба. Чист съм пред себе си. Стрелях при самоотбрана, защото и по нас бе открит огън. Исках да прикрия колегите, адреналинът беше на макс. Не познавах хората срещу мен, не знаех, че са свои. По онова време в София се водеха гангстерски войни, беше страшно - стрелби, улични сражения, взривове. Как да предположиш, че отсреща са колеги...", добавя Митьо Петров. 48-годишният мъж е единственият лежал в затвора след "ювелирната акция" на МВР за респект на мафията, след която остават два трупа на барети.
Охрана на мисия
Във фаталния ден към 18,50 ч полицията арестува Иво Карамански, сочен за един от босовете на подземния свят. Към 20,30 часа вечерта в бл. 29 в кв. "Белите брези" отиват полковниците Ботьо Ботев и Григор Вълков, за да се срещнат с бившия си колега Иван Иванов, който по онова време държи казино "Севастопол" като съдружник на Карамански. Мисията на двете висши ченгета е да уговорят Иванов да държи изкъсо хората на Карамански, които още не са научили, че босът им е зад решетките.
За охрана на Ботев и Вълков в блок 29 са пратени трима командоси от СОБТ. В същото време е повикан и патрул от тогавашното полицейско поделение за "Борба с масовите безредици" (БМБ). Баретите са цивилни, а полицаите униформени. Двете групи не подозират една за друга, срещат се по стълбището на блока. И едните, и другите се мислят за мутри и откриват огън. Загиват подп. Марин Чанев, заместник-командир на баретите, и главен сержант Георги Георгиев-Индианеца.
Първоначално столичното следствие оневинява полицая от БМБ Митьо Петров, като приема, че е стрелял при неизбежна отбрана. Делото отива във Военната прокуратура, където му е повдигнато обвинение за двойно умишлено убийство. Не е потърсена отговорност от нито един от висшите началници в МВР. Петров е осъден на 7 г. затвор, но излежава 3 години. Наказанието му е намалено с 2 години, с още толкова е помилван през 1998 г. от тогавашния вицепрезидент Тодор Кавалджиев.
Втори полицай от БМБ - Димитър Смилянов, който е бил и отдельонен командир, е осъден на 1 година доброволен труд. Двадесет години след кървавите събития и двамата живеят в родния си град Карлово.
Сън за паметна плоча
"Само веднъж в ареста сънувах нещо за "Белите брези". Присъни ми се, че откриват паметна плоча на загиналите колеги барети. Много съжалявам, че се случи така...", казва Митьо Петров.
Бившия полицай работи в сушилня за колбаси в Месокомбината в Карлово. Иначе след затвора е сменил много професии - бил е охранител на заведения, чистач на басейн, косач на тревата в хотел, кравар във ферма в Гърция. Забраната му да напуска страната паднала през октомври 2012 г. и тогава за кратко ходил на гурбет.
В затвора Петров се оженил, баща е на две деца. През 3-те години зад решетките също работел - бил чистач, доброволец в противопожарен отряд, овчар, свинар. Вижда се понякога с колегата си Смилянов, а друг от злополучния патрул на БМБ - Христо Христов, му е кум.
"Не крия нищо. Уволниха ме от МВР на 3 февруари 1994 г. Тогава един от шефовете в Националната полиция ни извика на разговор", припомня си Петров.
"Момчета, най-лошото е, че не чувствате вина", казал им висшият полицай.
"Каква е моята, г-н началник, щом съм стрелял при неизбежна отбрана?", попитал Петров.
"Като не си виновен, защо си жив?", възкликнал началникът.
Бившият сержант без усилие връща лентата 20 години назад&
"На кръстовището на булевардите "България" и "Гоце Делчев", почти пред блока, ни изпрати нашият ротен командир по нареждане на главния дежурен на СДВР. Колегата Смилянов като старши трябваше да се свърже за инструктаж. Нямахме телефон. Той започна да търси дежурния по радиостанцията, но не го откри. Обади се началник-щаба кап. Неделчев, който дойде при нас с още двама колеги. Изведнъж при нас дотичаха няколко деца, изглеждаха към 6-7 клас. Казаха, че в блока влезли цивилни мъже с автомати. Тръгнахме вкупом - аз, Смилянов, кап. Неделчев, шофьорът на колата, Христо Христов и още един колега. Христов видя, че асансьор слиза от десетия етаж. Качихме се там. На площадката чухме тих говор и изщракване като от копче "тик-так", но тръгнахме по стълбите към 11-ия етаж. На третото стъпало се спрях и видях цивилен мъж с автомат. Бях най-отпред и му извиках: "Не мърдай, полиция!" Докато довърша, се чу откос", обяснява бившия полицай. Петров бил улучен в гърдите, но оцелял, защото в левия горен джоб носел фенерче. Куршумът попаднал там. Успял да се изправи, тръгнал нагоре да търси човек. Не знаел къде са колегите.
Стигнал до площадката на 11-ия етаж.
"Целта ми беше да прикрия колегите. Себе си бях отписал. Срещу мен се изправиха двама цивилни с пистолети. Стреляхме. Дори не усетих раната по левия крак. Реших да се хвърля срещу двамата, за да могат колегите да ги обезвредят. Единият вдигна крак да ме ритне и стрелях. Повдигнах оръжието и го прехвърлих зад мен. При това движение с приклада на автомата ударих другия зад ушите. Падна като отсечен. Огледах се, на площадката бях сам", спомня си Петров. Тогава от вратата на близкия апартамент се подала ръка с револвер. Полицаят от БМБ извикал - "Хвърляй пищова, че ще те направя на лейка", и ръката се прибрала. После чул отзад гласа на Смилянов, който го питал какво става. Петров отвърнал, че двама излезли срещу него, стреляли, а третият бил с автомат. Казал още, че в жилището има въоръжени. В този момент от апартамента долетели гласове: "Не стреляйте, колеги сме. От "Врана", от баретите...". Петров попитал: "И те ли са колеги" и посочил постреляните. "Да!", отвърнал цивилният. В това време мъжът, който искал да го ритне, с последни сили се надигнал, бръкнал в левия джоб и показал служебната си карта. "Викнах на Смилянов да търсят лекар. Това беше", разказва Петров.
Подп. Чанев починал на място, Георгиев - няколко часа по-късно. За минути блокът се напълнил с полиция. Питали се помежду си как се е случило да не се познаят, кой е пратил баретите и полицаите от БМБ. Шест месеца Петров прекарал сам в килия без прозорци в следствения арест на ул. "Развигор". Делото по-късно във военния съд се гледало при закрити врати.
Колегата: Реалист съм, нямам мечти
Колегата му Димитър Смилянов също е уволнен, но печели дело срещу МВР и се връща на работа. За кратко. Вкаран е принудително в психиатрия, завежда дело, но в един момент адвокатът му го съветва да се жалва в Страсбург и бившият полицай отказва. Сега Смилянов живее сам и се издържа, като гледа зеленчуци. "Чувствам се изморен. Някога мечтаех за хубава кола, апартамент, семейство, много деца. Сега съм реалист. Нямам мечти. Но и не ми пука от измишльотините през годините", отсича Смилянов.
И той, и Петров не съжаляват и за минута, че са работили в МВР, защото смятат, че им е било призвание.
Източник: вестник "Труд"
