Портрет на една мутра и психопат

 

В есето си «Смехът» Анри Бергсон пише: «Попитали един човек защо не плаче по време на някаква проповед, когато всички останали проливали сълзи, а той отвърнал: «Не съм от тази енория.» Много бих искал и аз да не бях от тази енория. И тогава много от нещата, които стават в нея, нямаше да ме натъжават, а щяха да ме разсмиват. Но, за съжаление, и ние сме енориаш тук и пасом на същия пастир...

«Уикилийкс» публикува грами на амбасадорите Байърли и Макълдауни, в които се потвърждава всичко, което у нас се шушукаше за Бойко: криминалното му минало (скандали с източване на гориво и нелегални сделки в комбина с „ЛУКойл“, контрабанда на метаамфетамини...), връзките и приятелството с Маджо и Пашата, «регентството» на «политическия брокер» Валентин Златев, свързването на банката на Бориславова с пране на пари... Американските представители рисуват един точен психопортрет на Борисов: балканските му тарикатлъци (хем подкрепя американските бази, хем в речите си демагогства срещу тях), безмерното му его („той жадува за международно внимание”), образованието и характера му (с "улично образование", твърде повърхностен и "с малък диапазон на внимание", което му пречи да се задържа дълго на една тема), нетърпимост към критиката („журналистите споделят в частни разговори, че Борисов плаща в брой за позитивно отразяване и заплашва тези, които пишат негативно…”)

С две думи – портрет на една мутра и психопат. 

Всичко това е било известно на Държавния департамент. И въпреки това мутрата получи американската подкрепа. Защото американците, това е духът на грамата, делят хората не на престъпници и честни граждани, а на проамерикански и антиамерикански настроени: „Егото на Борисов може да е най-силният ни лост за влияние върху него - той жадува за международно внимание и особено цени одобрението на САЩ. Ние трябва да продължим да вървим по тънката линия между това да бъдем експлоатирани от пропагандистката машина на Борисов или да отблъснем един изключително популярен и видимо проамерикански политик, който вероятно ще бъде следващият български лидер.”

Тъжна история, а, братя, много тъжна?! Байърли обобщава нещата така: „Победата на Борисов ще е илюстрация за продължаващата българската политическа незрялост…” А Макълдауни е по-загрижена за американската политика: „Ако Борисов победи на изборите, на американците им предстои "трудна езда".

Тези грами станаха един чудесен тест и за свободата на словото. Грамите са публикувани в три централни вестника. Останалите са преценили, че обирът в дома на Петър Стоянов е по-голяма новина и са пропуснали грамата. Исках само да ви илюстрирам как може да четете 5-6 централни ежедневника и пак да пропуснете новината на деня. И защо, бе, глупаци, я премълчавате?! Зер може да я скриете? Само се излагате. Всъщност, то пачавра леке не хваща...

Тони Филипов, д-р

Всички коментари на Тони Филипов четете тук