Прав ли е Раковски: Българин ли е прадядото на Наполеон Вилхелм Българина?
Георги Сава Раковски (вляво) твърди, че император Наполеон Бонапарт е с български произход
Според Раковски от родословието на Наполеон е видно, че прадядо му 23 поколения назад се е казвал Вилхелм Българина (1034-1075), а прадядо му 21 поколения назад е носел името Булгарино фон Сетимо.
Много историци съвременници на Раковски и в по-късен период с насмешка са коментирали твърденията за българската кръв във вените на императора, пише Труд, цитира Вести.
Според тях Раковски твърде наивно е тълкувал имената на предшествениците на Наполеон.
Според една от теориите Българин в онези далечни времена преди 10 века, не е значело, че някой е родом от България, а че е приел Българската ерес - Богомилството.
То се разпространява в цяла Западна Европа и особено сред катарите в Южна Франция - близо до Корсика, откъдето е родът Бонапарт.
Богомилството е преследвано на много места, защото се смята за особено опасно за властта, тъй като чупи оковите на феодализма и църквата, която претендира да е единствен монополист във връзката с Бог.
Нещо, което важи и за самия Наполеон 7-8 века по-късно. Наполеоновите войни буквално помитат феодалната система в Европа.
И все пак може ли Вилхелм Българина да е наистина българин?
Ето какво пише в д-р по история доц. Йордан Василев в desant.bg
Прочетох нещо такова в една статия на Георги С. Раковски, писана през 1865 г., но го приех за измислица – плод на неговото въображение.
През 2006 г. започнах кореспонденция с Клод Робертие от остров Корсика (аз съм филателист и кореспондирам с около 80 колеги от различни страни, с които си разменяме пощенски марки и други материали). Оказа се, че той наскоро се е пенсионирал, а преди това е бил уредник в музея на Наполеон Бонапарт в неговото родно място – Аячо.
През 2007 г. той ме покани да му гостувам. Когато разбра, че съм историк, започна да ме запознава със своите изследвания за родословното дърво на Наполеон. Според него родът на Бонапарт има българска жилка. В процеса на разговорите ни италианецът ме запозна със своята теза.
През 1018 г. при обсадата на Драч е убит цар Гаврил Радомир и го наследява синът му Алусиан. След някоколкомесечна съпротива той е принуден да сложи оръжие и преминава на византийска служба. След време прави няколко опита да възстанови българското царство, но те са неуспешни. Византийците му прощават неподчинението, защото за него се застъпва майка му Мария, която е станала видна патрицианка и се ползва с покровителството на самия император. При последния опит за възстановяване на българското царство обаче е ослепен и изпратен в манастир, като се е смятало, че там е умрял. През 1974 г. обаче откриват гроба му в Словакия, която през XI в. е била част от Свещената Римска империя.
При по-нататъшните си изследвания Клод Робертие установява, че там Алусиан се е оженил за немска принцеса и е имал син – Виргил Алусиан Радомир. Впоследствие той се разорява и става корсар. Слепият му баща го е обучил във владеенето на древното българско бойно изкуство, което Алусиан-син прилага като пират. Неудържим е при абордажите и заради това печели уважението на своите другари.
Когато през 1034 г. превземат поредния кораб в Средиземно море, той се обявява за негов капитан. Славата му вече се е прочула и той бързо набира екипаж от авантюристи, които искат бързо да забогатеят. Капитан Виргил става страшилище за търговските кораби в Средиземно море. Напада, превзема и пленява предимно арабски плавателни съдове, защото като християнин не иска да причинява беди и страдания на своите единоверци. През 1037 г. си построява база в най-южната част на остров Корсика, където има много подводни пещери и в тях складира плячкосаните скъпоценности. Същевременно там почиват и се лекуват от раните си неговите пирати, което още повече издига авторитета му.
По някое време той се сдобива с още два кораба. През 1043 г. вече смята, че е натрупал достатъчно богатства и решава да се отдаде на мирен живот. Построява замък с обширно владение в Южна Корсика, в което отглежда расови коне и ловджийски кучета. Ежемесечно организира лов на дивеч, на който кани местните аристократи. На тях им е трудно да произнасят името му – Виргил, и започват да го наричат Вилхелм, но той държи към него да прибавят и Българина, защото иска да се знае откъде е произходът му. През 1052 г. се жени за дъщерята на предводителя на корсиканската аристокрация и е удостен с титлата маркиз. Умира през 1075 г. и оставя много наследници, като се смята, че е имал 5 синове и 3 дъщери. Те сключват бракове с местните аристократи и така родът на Вилхелм Българина постепенно се претопява.
Един от неговите внуци обаче през 1097 г. открива архивите на дядо си и научава за неговия и съответно за своя произход. Затова сменя името си Леонард с Булгарино, но оставя добавката – маркиз Дьо Сетино. Това обаче е последна проява на българско самосъзнание в рода, основан от Виргил-Вилхелм Българина, а според Клод Робертие той е бил 21-вия прапрапра дядо на Наполеон и е включен в първото родословно дърво на рода на Наполеон Бонапарт, появило се в началото на XVIII в. Тогава прародителите на Бунароте (истинското име на Наполеон) вече нямат аристократични титли. Когато бъдещият първи и единствен френски император се ражда през 1769 г., той е бил дете на средно заможни земеделци. Все пак баща му успява да го запише във военно училище и той го завършва като лейтенант. По-нататък кариерата му тръгва стремително нагоре, но това е широко известно.
Впоследствие Клод Робертие се добира до данни за участието на българи в наполеновите армии. През 1805 г. Наполен разгромява австрийците при Аустерлиц и има намерение да завладее Балканския полуостров. Тогава в Австрия има много български градинари и те решават да се включват във френската войска като доброволци, за да се бият с турците и така да освободят своята родина. Записват се 1800 градинари и техният старши майстор се явява в щаба на маршал Лан с искане да ги въоръжат и да ги включат в армията. Понеже наистина Наполеон е замислял Балканска офанзива, ги приемат. Скоро обаче плановете му се променят и той се ориентира към война с Русия, в която обаче българите не искат да участват, затова им е отредена охранителна служба.
През 1813 г., когато започва битката при Лайпциг, ги включват в нея, защото Наполеон вече има нужда от всеки войник. Той и неговите съюзници търпят поражение, българският отряд също понася големи загуби, а оцелелите – към 700 души, решават да се завърнат в родината си, въпреки че тя продължава да е поробена. С големи усилия стигат до околностите на Нови Сад и там решават да се установят.Местните жители ги питат какви са и те отговарят, че са градинари, но като ги виждат, макар и с окъсани военни униформи и въоръжени, ги смятат за гренадири, каквито се елитните части на Наполеоновата армия.
Край Нови Сад те основават село Градинарово. Неговите обитатели живеят изолирано и постепенно измират, а населеното място е напълно обезлюдено в средата на XIX в.
Въпреки всичките тези данни, за мен останаха много неизяснени неща. Разчитах на нова среща с Клод Робертие, но кореспонденцията ми с него прекъсна през 2009 г. Скоро след това узнах, че е починал. Поради това не успях да стигна докрай по отношение изясняването на българската жилка в рода на Наполеон.
За реклама в "Петел" на цена от 60 лева без ДДС на ПР публикация пишете на info@petel.bg
Следете PETEL.BG всяка минута 24 часа в денонощието!
Изпращайте вашите снимки на info@petel.bg по всяко време на дежурния редактор!
1
7
- педя човек, лакът амбиции...
