Право на отговор от бившия директор Евгени Гендов: Училище "Св. Патриарх Евтимий" във Варна е опасно за живота и здравето на децата и учителите!

ПРАВО НА ОТГОВОР

В ОУ "СВ. ПАТРИАРХ ЕВТИМИЙ" БЛИЗО 800 ДЕЦА СА ЗАЛОЖНИЦИ НА КОЛЕКТИВНА  БЕЗОТГОВОРНОСТ

ОТВОРЕНО ПИСМО

от Евгени Стефанов Гендов –

бивш директор на ОУ "Св.Патриарх Евтимий" – Варна

До:

Министър-председателя на Република България

Министъра на МОН

Председателя на Комисията по образование към Народното събрание на Република България

Областния управител на Варненска област

Кмета на Община Варна

Председателя на

ПК "Наука и образование" към Общински съвет- Варна 

Дирекция "Образование, младежки дейности и спорт" - Община Варна

Началника на РИО-Варна

Кмета на район "Вл.Варненчик"

Родителите на учениците от ОУ "Св.Патриарх Евтимий" -Варна

Петел.бг

Морето.нет

Дарик нюз.бг

Варна утре.бг

Нова ТВ

БиТиВи

ТВ7

         Може би от правото си на отговор трябваше да се  възползвам  веднага след 20.10.2014 г.,  когато бях принуден да си подам оставката. Това беше съвсем неочаквано за мен и измина доста време, докато си отговоря на въпроса "ЗАЩО". Изчаквах и приключването на проверките в училището. Последната - на Звено "Вътрешен одит" при Община Варна - завърши преди две седмици.

         През тези месеци имах възможност спокойно да анализирам фактите и стигнах до извода, че персоналната отговорност, която поемах и съответно изисквах от подчинените си, след моето оттегляне се е размила в колективна безотговорност. Поне това демонстрират с действията си тези, които имат претенции да са неформални лидери на колектива. Но тъй като животът на близо 800 невинни същества е в опасност, не мога повече да мълча.

         Нека се върна в самото начало. На 03.02.2014 г. прекрачих прага на ОУ "Св. Патриарх Евтимий" като директор. След протоколното запознаване с учителския колектив започнах да преглеждам "наследството", което получих, първо по отношение на сградата на училището.

         По външните стени имаше жестоки пукнатини, големи и тежки парчета мазилка всеки момент можеха да паднат и да убият някого.

         Поради запушени улуци водата от дъждовете се задържаше на покрива и наводняваше целия последен етаж. С годините по стените на коридорите се бяха образували дупки като огромни кратери, през чиито отвори се виждаха тухлите.Вратите на класните стаи бяха много тежки и стари – несменяни от построяването на училището през 1974 г. Пантите им не можеха повече да се поправят. Ситуацията при която вратата пада, учителката я държи, а децата тичат да викат майстора, вече беше нееднократно повтаряна, но това се възприемаше като нещо съвсем нормално.

         Няколко етажа на училището бяха "санирани" само от северната страна и то изключително некачествено. Имаше и етажи с монтирана PVC дограма, но повечето прозорци бяха от създаването на школото – мръсни и изметнати, с потрошени стъкла.

         Като стана дума за некачествени ремонти... невероятен късмет имахме с тоалетните на първия етаж, посещавани от най-малките. Майсторите поправяха нещо вътре, леко закачиха една от плочките  и на земята се срути фаянса на цялата стена. Добре че се случи през ваканцията и в тоалетната нямаше деца – всички знаем колко тежки са травмите от режещите плочки. Обясниха ми, че тези тоалетни са ремонтирани преди няколко години. Поисках договора с фирмата, извършила ремонта, за да видя дали там се споменава нещо за гаранционни срокове и пр. – очевидно тоалетните бяха опасни за децата. Оказа се, че такъв договор липсва, никой не знаеше кой е извършил ремонта.

         Да не пропусна първото ми впечатление от двора: дървета, неподкастрени от години, с опасно надвиснали над спортните площадки клони, и храсти, вплетени в непрогледна завеса, опасваща вътрешната страна на оградата и скриваща другото лице на живота в училището.

         Когато през пролетта и лятото на 2014 г. заваляха обилните дъждове разбрах, че мръсната канализация залива мазите и сее зарази, които се разнасят нагоре по етажите в класните стаи. Част от капаците на шахтите в близост до бомбоубежището липсваха и фекалните води се виждаха и подушваха. Незнайно защо в непосредствена близост до тази миазма учители всеки ден пиеха кафе и дори закусваха. А училището имаше приличен стол.

         До откритата канализация, от която често бълваха фекални води, заливащи повечето помещения в мазите, се намираше главното електроразпределително табло на цялото училище. При разлив водите стигаха непосредствено до захранващите ел.кабели, които бяха под напрежение.

         Бързо установих, че пропускателният режим в училището е само на книга. Родители и външни лица безпрепятствено влизаха и излизаха. Всеки можеше да внесе или изнесе каквото поиска.

         Преглеждайки видеокамерите, монтирани на входовете и по коридорите на училището, отново "ударих на камък". На въпроса ми защо кабелите към камерите са прерязани и те не функционират, реакцията на помощника ми беше: "Ама тука да не е Биг брадър".

         Направи ми впечатление, че през междучасията (особено на горните етажи) липсваха дежурни учители. Веднага ги намерих в т.нар. "хранилище" по химия. Когато влязох там, гледката беше потресаваща: клеясали колби потънали в прах и мръсотия и съмнителни помагала целите в паяжини. По всичко личеше, че материалите съхранявани тук, не бяха ползвани с години. На този злокобен фон дежурните учители седяха и пиеха кафето си. Реакция на моя мълчалив укор нямаше. Когато поразрових струпаните около тях "училищни пособия", открих голямо количество отровни вещества с изтекъл срок на годност, складирани под боклуците. Никой не знаеше колко години са престояли тук. Явно търсещите уединение колеги не си даваха сметка, че седят върху цъкащи бомби... Кой знае, може би това има някаква връзка с ръста на онкологичните заболявания в колектива през последните години.  Любопитно в случая беше,че претенции към това помещение имаше учителката по химия, въпреки многогодишното си безхаберно отношение към него.

         Горките деца – добре че нямаха представа за какво иде реч... Може би единствено впечатление им правеше падащата от тавана на стола мазилка, точно там, където се сервираше храната. Странно – нито един от възпитателите не беше сигнализирал за проблема, а те водеха децата на храна.

         Изненадите продължаваха. Силно бях впечатлен от "извънучебните дейности", кипящи в помещение на първия етаж в задната част на сградата. При светкавичната ми проверка установих, че на територията на училището двамата параджии бяха спретнали високооборотен автосервиз. Всеки ден незнайно количество автомобили влизаха и излизаха в училищния двор между играещите на воля деца. На въпроса ми "Имате ли договор?" – отговорът  гласеше: "Не".

         Но това не беше всичко. В помещението на "автосервиза" функционираше и друга частна фирма – зетят на единия от параджиите произвеждаше и продаваше скъпи врати. Отново – поток от коли, доставящи материали и изнасящи готова продукция. Разбира се, електромера на помещението не беше пломбиран. На същия въпрос получих следния отговор : "Имаме договор за наем за послужване с бившата директорка на ОУ "Св.Патриарх Евтимий", но няма да Ви го покажем". Така и не открих документи, удостоверяващи наемни отношения между фирмата на зетя и училището, както и за постъпили наеми от тази фирма в училищния бюджет.

         Черешката на тортата дойде от третия "наемател" – фирма ползваща голямо помещение в сградата на училището с търговска цел. Всекидневно в двора нахлуваха спедиторски коли, които товареха и разтоварваха стоката и прекосяваха спортните площадки, пълни с деца. Тук не задавах въпроси за договор - проверих и се оказа, че такъв е имало с Община Варна, но срокът му е изтекъл през 2004 г. От тогава до днес фирмата присъства незаконно на територията на училището.

         Разбрах, че време за губене нямаше. Трябваше да действам незабавно. За съжаление през последните години в България сериозни мерки се вземат само когато се случи непоправимото. Точно това исках да предотвратя.

         Действията ми бяха в две насоки – да отстраня непосредствената опасност за живота на децата и учителите и да осигуря средства за цялостен ремонт – един бавен и труден процес.

         След разливите на фекални води в мазите и в бомбоубежището, които продължиха през цялото лято, разпоредих дезинфекциране на пространството – нещо, което не беше правено дотогава.

         Организирах изсичането на опасните клони и храсти.

         Наредих да се възстанови и разшири видеонаблюдението.

         Въпреки факта, че срещнах отпор от някои родители, успях да  наложа спазването на пропускателния режим.

          Обезопасихме, до колкото беше възможно, тоалетните на първия етаж и премахнахме теча в стола.

         Обърнах се към експерти, които вкараха специална камера в подземната канализация, минаваща през двора на училището. Оказа се, че тръбите са начупени от срутена в миналото земна маса. Водата шуртеше отвсякъде и подмиваше основите на сградата. Оставих диска със записа и цялата документация по проблема  на бюрото си  за  тези  след  мен.

         Специализирана фирма извози за унищожаване опасните препарати от хранилището, а него преустроихме в прекрасна, просторна, светла и модерна класна стая, от която имаше належаща нужда.

         За малкото време, през което бях директор, успях да организирам санирането само едната стена, където огромно парче от мазилката всеки момент щеше да падне. Средства осигурих от училищния бюджет, спазвайки всички процедури и изисквания за качество. Изказвам благодарност на Община Варна, която в много труден момент, след наводненията в Аспарухово, ни възстанови част от сумата.

         По мое разпореждане хората от техническия персонал успяха да запълнят дупките в стените и училището посрещна новата учебна година в приличен вид.

         Все рутинни дейности, но... не и за нашето училище.Имах чувството, че в ОУ "Св.Патриарх Евтимий" с годините бяха наложени други правила и като директор трябваше да платя висока цена, за да изпълня задълженията си произтичащи от чл.147,ал.1, т.3 от Правилника за прилагане на закона за народната просвета, а именно:"Директорът, като орган за управление, осигурява безопасни условия за възпитание, обучение и труд".

 

         В делегираните бюджети на училищата се предвиждат средства за ремонти. Те не са много, но ако през годините редовно се влагат за поддържането на базата, тя ще е в нормално състояние. В ОУ "Св. Патриарх Евтимий" това очевидно не беше правено и нещата бяха трагични.

         Точно поради тази причина училището не можеше да бъде спасено само с пари от бюджета. Дейностите, които спешно трябваше да се извършат, бяха много и съответно сумата необходима за тях беше доста голяма.

         През лятото на 2014г. ходих в МОН, успях да уточня с техните специалисти възможностите на министерството да ни помогне, въпреки че училището е общинско. Заедно стигнахме до извода, че сградата е опасна за живота и здравето на децата. Депозирах съответната молба заедно с КСС (количествено-стойностна сметка), снимки, дискове и др. (вх.№0601-844 от 03.07.2014 г.). Очевидно след мен никой не е проследил движението й.

 

         Успях да прекратя дейността на автосервиза и работилницата за врати, въпреки яростната съпротива на самонастанилите се "прeдприемачи".

         Заедно с г-н Петко Бойновски – директор на дирекция "Общинска собственост, икономика и стопански дейности" в Община Варна, с г-жа Антония Димитрова – началник-отдел в същата дирекция, както и с юристите на Общината разрешихме казуса с големия наемател. Актуалните общински наредби не позволяват на територията на училищата да се извършва търговска дейност с изключение на изрично посочена такава. Предписанието на общинските служители беше: наемателят незабавно да се изнесе от сградата на училището.  До настоящия момент това  не е сторено.

          Кампанията срещу мен стартира с публикуването в медиите на т.нар. "Протестно отворено писмо" на част от учителите в ОУ "Св. Патриарх Евтимий". Казвам част, защото много колеги след това признаха пред мен, че са се подписали под натиск, не са били запознати със съдържанието на писмото и всъщност от медиите са разбрали за какво иде реч.

         Бяха предизвикани две проверки – от РИО – Варна и от Звено "Вътрешен одит" в Община Варна. Търпеливо изчаках приключването и на двете проверки, преди да предприема каквото и да е официално действие.

         Днес с чиста съвест мога да заявя на бившите си колеги, на родителите на децата, учещи в училището, както и на цялата общественост, че "фактите", изнесени т.нар. "Протестно отворено писмо" са сто процентова АРИЯ НА КЛЕВЕТАТА.

         Резултатите от двете проверки са били предоставени на педагогическия колектив, за да се запознае с тях. Научих го от  колеги, които ми се обадиха и използваха повода да ми се извинят.Радвам се, че хора, чийто професионализам съм ценил, вече прогледнаха за истината.

          Парадоксален е фактът, че бях принуден да подам оставка ПРЕДИ проверките изобщо да са стартирали. Никой от хората, които ги назначиха, не ме потърси, въпреки, че се проверяваше моята работа.Сигурно са  имали своите основания да постъпят така, но  мисля, че  задно  бихме  могли  да  стигнем до още много интересни констатации.Изслушани са били всички ,включително  и  желаещите да ме оклеветят. Само спрямо мен не бяха спазени процедурите предвидени в КТ. С  тези, които са изопачили истината, включително и пред комисията от РИО-Варна, ще се видим скоро в съда.

         Тук е мястото да заявя най-отговорно, че подадох оставка от поста директор на ОУ "Св.Птриарх Евтимий" под огромен натиск от  страна  на  длъжностни  лица, медии и "активистки".

         Тръгнах си в резултат на нечистоплътна кампания, в която  използваха елементарни похвати от черния пиар.Медии,  институции и колеги бяха манипулирани от определени настоящи и бивши представители на колектива, които  спекулираха с теми чуствителни за всяко демократично общество .След публикуването на писмото във варненските електронни издания, някои хора от колектива, възползвайки се от анонимността на форумите, изляха потоци от злоба срещу мен.Имам информация, че  са използвали дори децата си като тролове, за да формират фалшиво обществено мнение.Сега разбирам защо през последните ми дни в училище някои колеги упорито избягваха моя поглед.Мога да уверя всички, че има достатъчно правни възможности и технически способи, за да се установи истинската самоличност на всеки интернет потребител.Не е лесно, но е постижимо, стига да си достатъчно мотивиран. А каква по силна мотивация от тази да защитиш  честта  и  достойнството  си?

         Разследване на централна медия тези дни доказа, че схеми, подобни на тази използвана срещу скромната ми персона, се практикуват масово и то не само по време на изборни кампании.Радвам се, че обществото е единно в оценката си за такива порочни практики.

         По-важното в случая е друго - имаме ли право да поверим децата си на учители с такъв морален облик ?

         Клеветнически кампании е имало и ще има, но в модерните общества те са тест за устойчивостта на демократичните принципи и за стабилността на институциите, които ги прилагат. За мое голямо съжаление,  някои институции на местно ниво и регионални медии, не издържаха този тест. Тук искам да спомена поведението на кмета на район "Вл.Варнененчик" г-н Неделчо Михайлов. Той си позволи да настоява чрез медиите "незабавно да си ходя", в момент в който комисията от експерти на РИО-Варна все още не беше започнала проверката в ОУ "Св.Патриарх Евтимий", а резултатите от нея се появиха след около месец. Като бивш журналист г-н Михайлов би трябвало да знае, че правилата и етиката изискват да се изслушат и двете страни.Обясненията му, че телефонът ми бил "трайно изключен" са меко казано несериозни.Как така през тези напрегнати дни всички ме намираха, само той не успя.

         Като районен кмет г-н Михайлов няма абсолютно никакво право да оценява работата ми, но със своите непремерени изказвания  пред медиите той нагнети максимално напрежението и като длъжностно лице официализира клеветническата  кампания  срещу  мен.

         Приемам, че към онзи момент г-н кмета "трайно" се е  поддал на манипулираната истерия.Сигурен съм, че при един откровен мъжки разговор между двама ни, много неща ще му се изяснят.

         В интерес на истината г-н Михайлов винаги е реагирал адекватно и е помагал на училището, когато съм се обръщал към него.

          Тази клеветническа кампания ми попречи да изчистя "авгиевите обори" докрай,  да преборя корупционните практики и да превърна училището в нормално място за обитаване. Кой знае – може би това е била целта на хората, които я предизвикаха.

         ЗА СЪЖАЛЕНИЕ ОУ "СВ. ПАТРИАРХ ЕВТИМИЙ" ПРОДЪЛЖАВА ДА БЪДЕ МЯСТО, ОПАСНО ЗА ЖИВОТА И ЗДРАВЕТО НА ДЕЦАТА И УЧИТЕЛИТЕ.

         Вече пет месеца чакам да се вземат някакви мерки.  Опасностите, за които говоря тук, са видими, многократно съм ги споделял с колегите на педагогически съвети и с родителите на родителски срещи. Има и нещо ново – през януари тази година РЗИ  Варна е дала предписания за спешното отстраняване на някои от проблемите, описани по-горе от мен. От известно време  училището е оградено с ленти срещу падащата мазилка. В момента тече период за подаване на заявления за прием на ученици в първи клас. Какви ли мисли ще породи тази гледка у родителите им? Загубено беше толкова ценно време....

          За съжаление най- важния въпрос, който е бил обсъждан на последния педагогически съвет е - къде учителите ще ходят на екскурзия, вероятно пак под формата на квалификация, както е правено от много години.

         След като ме принудиха да напусна, "активистките" вече открито се опитват да диктуват приоритетите в управлението на училището. Всичко се свежда до възнагражденията. Използвайки нормалния стремеж у колегите към достойно заплащане на учителския труд, те ги манипулират с неверни факти, създават настроения в колектива и се опитват да извиват ръцете на ръководството. Това е изключително опасен популизъм, който води до фатални последици за училището. Очевидно директорите преди мен не са съумели да устоят на този натиск. Фонд "Работна заплата" многократно e бил увеличаван и в момента е един от най-големите между училищата в района. В това няма нищо лошо, стига да се прави отговорно. Любопитен факт е, че заплатите са били повишени през месеца преди да постъпя там, без необходимите разчети. Това води до свиване разходите за поддръжка. А делегираните бюджети не се формират само от заплати и премиални за учителите. Доколкото разбрах, тези мои констатации са представени с цифри в табличен вид пред колектива от новата главна счетоводителка. Не познавам госпожата, защото е назначена след отстраняването ми. Тя явно е професионалист, но и нейните доводи не се вписват в плановете на т.нар. "активистки", ЗАЩОТО КЛЕВЕТИТЕ ИМ ЛЪСВАТ. В тази ситуация пред директора има два пътя – или да отстъпи и си осигури спокойствие, или да се противопостави, съзнавайки, че училищната хазна не е бездънна яма. Аз избрах втория вариант, но останах сам срещу егоизма, безхаберието и лъжата.

         В обстановка на манипулирана масова истерия най-лесно се разпространяват неистини, като тази, че не съм давал заплати на колектива – абсолютна клевета по мой адрес. Тя бе насаждана сред родителите, за да бъдат настройвани срещу мен и включени в масовката. През всичките осем месеца, през които бях директор, целият персонал на училището редовно и без закъснение получаваше парите си.

         Не дадох ДТВ (допълнително трудово възнаграждение, което се дава при възможност) за 15 септември, защото не беше предвидено в бюджета, правен преди мен. Няколко месеца преди това, при получаване на изравняванията за 2013 г., имаше възможност и хората взеха допълнително възнаграждение от по 250 лв. за 24 май. И след като бях обяснил всичко това на педагогически съвет, след като всички виждаха изключително тежкото наследство, което поемам и усилията ми да обезопася сградата с мизерен бюджет, трябваше да чуя от една от "активистките" с несбъднати мераци за помощник-директор знаменателната фраза: "ЗНАЧИ  РЕМОНТИТЕ  ИЗЯДОХА  ПАРИТЕ НИ  ЗА  РОКЛИ  ЗА  15  СЕПТЕМВРИ".

         Все още не искам да повярвам, че педагози са способни на подобен цинизъм, но е факт, че това беше конкретния повод за последвалата клеветническа кампания срещу мен.

         С принудителното ми отстраняване  бяха спрени крайно наложителните ремонтни дейности, така че животът и здравето на ученици и учители и в момента остават застрашени. Смятам, че това може да има изключително опасни последици.

          Бяха ли създадени изкуствено условия за възпрепятстване на работата ми като длъжностно лице? Имаше ли  наличие на користни мотиви, целящи да ми се попречи да осветля нелицеприятни истини от миналото на училището? Все въпроси, които ще оставя да решат компетентните органи,  след като ги сезирам. Убеден съм, че дори обръгналото към всякакви скандали и безобразия българско обществено съзнание ще бъде потресено, след като наяве излязат И ДРУГИ ФАКТИ, до които се добрахме аз и хората, заели се доброволно да ми помагат.

         Съвсем логично следва въпросът - кой ще поеме отговорността, ако се случи най-лошото? Във всеки случай не и тези, които през октомври истерично крещяха "Оставка!", но предния месец отказаха да подпишат задължителните училищни документи, вменяващи им да се грижат за живота и здравето на децата, които обучават.

         Накрая искам да се обърна към вас родители и към вас колеги, които сте давали и продължавате да давате най-доброто от себе си за училището. Сигурно, след публикуването на това писмо,  хора с гузна съвест отново ще се опитат да ме очернят, да преиначат фактите и да ви принудят да подпишете какво ли не срещу мен. НО, УВЕРЯВАМ ВИ, ТЕ НЯМАТ АРГУМЕНТ, С КОЙТО ДА НАПРАВЯТ ИСТИНАТА ЗА ОУ "СВ. ПАТРИАРХ ЕВТИМИЙ" ПО-МАЛКО КОШМАРНА.

         В XXI век там, където се изграждат личности, където се формира бъдещето и надеждата на нацията, да властва такава  материална и духовна нищета, за мен е срамно и позорно. А вие какво мислите...?

                                                                           Евгени Гендов