Православие: „Блажени кротките, защото те ще наследят земята”
Кротостта е отличителна черта на християнина. В първите векове езичниците познавали християните по кроткостта им. Кротките хора не желаят никого да дразнят, предизвикват и не се отдават на гняв. Ако се случи такова нещо, те бързат с кроткия си нрав да утешат ближния и да го успокоят. Кротките не само никого не дразнят, но се и мъчат да победят всяка раздразнителност в себе си, за да имат всякога мир в душите си.
Кротостта не е проява на слаб характер, а велико, но скрито мъжество. Кроткият е търпелив, а търпението е черта не на слабите, а на силните души. Сам Иисус Христос ни поучава да вземем пример от неговата кротост с думите: „Вземете Моето иго върху си и се поучете от Мене, понеже съм кротък и смирен по сърце”.
Но когато виждал неправдите в живота, Той ги бичувал. Като виждал поведението на книжниците и фарисеите, ги изобличавал, та дано по този начин ги сепне и спаси. Проявявал строгост към тях, но от грижа за тях.
Кой е истински кротък, може да се провери при изкушение.
Ако някой го обидят и оскърбят, но той не отговори, замълчи и не помисли за отмъщение, е наистина кротък. Проговори ли, свършено е с кротостта. Веднага гневът завладява цялото сърце, потоци от гневни думи избликват от отворената уста и вместо да се угаси огънят, се налива масло в него.
