Православие: Притча за милосърдния самарянин
„Иисус проповядва пред множеството”, гравюра от Гюстав Доре
Нека си представим, ученици и любопитни хора насядали около Иисус Христос и слушат думите Му. Сред насъбралите се става един уважаван от всички законник, чиято професия е да изследва и тълкува Писанието.
Искайки да изкуши Иисус и да Го заплете в противоречия, той Го пита:
„Учителю, какво да направя, за да наследя живот вечен.”
Спасителят му отговаря с въпрос: „В Закона що е писано? Как четеш?”
Заставен да покаже знанията си, законникът цитира двете главни заповеди: „…Възлюби Господа Бога твоего от всичкото си сърце, и от всичката си душа, и всичкия си разум… възлюби ближния си, като себе си”
Тези изречения са част от всекидневната молитва на всеки юдеин. Малко гузен, че задава въпрос, чийто отговор би трябвало сам да знае, законникът пита отново: „ а кой е моят ближен?” Тогавашните юдеи разбирали под „ближни” само своите сънародници по кръв и вяра. За да разясни правилно въпроса и да опровергае тази заблуда, Господ разказал притчата за милосърдния самарянин.
„Един човек слизаше от Иерусалим в Иерихон, и налетя на разбойници, които го съблякоха, изпонараниха го и си заминаха, като го оставиха полумъртъв. Случайно един свещеник слизаше по тоя път, и, като го видя, отмина. Също и един левит, като стигна до същото място, приближи се, погледна и отмина. Един пък самарянин, който пътуваше, дойде до него, видя го и се смили, и, като се приближи, превърза му раните, изливайки елей и вино; след това го качи на добичето си, откара го в странноприемницата и се погрижи за него.
А на другия ден, като си заминаваше, извади два динария, даде на съдържателя и му рече: погрижи се за него; и, ако потрошиш нещо повече, навръщане аз ще ти заплатя.
И тъй, кой от тези трима ти се вижда да е бил ближен на изпадналия в ръцете на разбойниците? Той отговори: оня, който му стори милост. Тогава Иисус му каза: иди и ти прави също така” (Лук. 10:30-37).
