Православието: Дъновизмът е секта
снимка: Лопушански манастир
„Петел“ публикува периодично текстовете на духовни лица по различни теми. Уточняваме, че позицията на автора не е задължително да отразява позицията на редакцията, но със сигурност е полезна за размисъл.
Автор: отец Стоян Махлелиев
Съвремието ни изправя всекидневно пред различни изпитания. Те са толкова много и толкова различни, че понякога става трудно да преминем всяко от тях с мъдрост, смирение и вяра. А именно те са най-големите съюзници на човека срещу бедите, които ни връхлитат постоянно.
--------------
“А вие недейте се нарича учители защото един е вашият учител – Христос” (Мат.23:8)
Един от актуалните проблеми на нашето съвремие през последните години е проникването в нашата страна на много секти и разновидности на религиозни общности. Те обявяват себе си за последователи на Христос и активно проповядват от негово име, печелейки души за една свята кауза, която те самите изопачават, превръщайки я в богохулство. Проблемът със сектите днес е повече от актуален, защото в нашето време на несигурност и икономическа разруха обществото ни търси своя корен в духовните ценности, които ни е оставило божието слово и неслучайно именно тук атаката срещу духовния живот на човека е толкова яростна и непримирима.
Днес ще се спрем върху дъновизма и неговите отклонения от православната вероизповед. На 11 юли 1864 г. в с. Хатърджа (днес Николаевка) се ражда третото дете на свещеник Константин Дъновски и презвитера Добра Георгиева, което те кръщават с името Петър. Началното си образование той получава последователно в с. Хатърджа, гр. Нови Пазар, където баща му е на енорийско служение и в гр. Варна. През 1883 г. продължава образованието си в новооткрития в гр. Свищов богословски отдел към Американското методическо училище, което завършва през 1887 г. През лятото на следващата година заминава в Америка, където се записва студент в семинарията Дрю, гр. Медисън – Ню Джърси, а по-късно и в теологическия факултет на Бостънския университет. На 7 юли 1893 г. получава диплом за завършено редовно обучение и веднага се записва в Медицинския факултет на същия. През 1895 г. Петър Дънов се завръща в България и започва своята религиозна дейност на духовен просветител, като нарича себе си учител. В какво се състои неговото учение?
Дъновизмът е окултно и теософско учение, оформено и разпостарнявано от Петър Дънов. В него има смесица от християнство, гностицизъм, окултизъм, мистицизъм, теософия, пантеизъм и др. и най-вече лични ясновидски прозрения на Петър Дънов. Дъновизмът не е напълно оформен като религиозно нравствена система. Самите последователи на Дънов не рядко твърдят, че не разбират своя учител. Учениците му са като хипнотизирани, със смирение, без размисъл приемат всяка негова дума. В неясното и нелогичното, в ненаучното и безмисленото те съзират тайнствената сила, признак на велик ум, на божествена посветеност, недостъпна за тях. Те смятат, че Дънов учи с личен пример, напътства и пояснява в своите беседи как да се усвои най-великото изкуство на разумния живот, което носи сили, здраве, радост, усъвършенстване на способностите, младост и висша красота.
Дънов е организирал противоцърковно сектантско общество. Заслепен от успехите си, той открито отрекъл Христа и Неговата Църква. Той изхожда почти винаги от Библията и към нея се връща, но винаги придава друго съдържание на библейските думи и истини. Например той говори за Бога, за Христа, за Евангелието и библейското учение за ангели, дяволи, добро и зло. Със своето учение той иска да прикрие домогванията си да бъде фанатично тачен вместо Иисус Христос. Учението на Дънов за Бога е нантеистично. Той отрича троичноста на Бога. Бог Отец, според него е учението за божествената мъдрост, Бог Син – учението за божествената любов, Бог Дух Свети – учението за еволюцията на човека.
Дънов твърди, че днешната църква е съградена върху сенките на Христовото учение, че тя е Църквата на мъртвите. Той своеволно и противоцърковно вняся нови мисли и идеи в Христовото учение, като отрича християнските тайнства и обреди. Не иска да знае, че Иисус Христос и апостолите са спазвали много обреди: Те са правили поклони (Мат.28:9, Еф.3:14), вдигали са ръце за молитва (1 Тим.2:8), кадили са тамян (Фил.4:18), запалвали са светилници при богослужение (Деян.20:7-8), употребявали са свещени одежди при богослужения(2 Тим.4:13)
Той създава свой култ: поклони, гимнастика, ходене по роса, посрещане на слънцето, поклони и др. Един от методите, които той създава за хармонизиране и трансформиране на енергиите в човешкия организъм е танцът паневритмия, т.е. – всеобщ космичен ритъм. В нея по уникален начин са съчетани словото, музиката и движенията на упражненията. Изпълнителите на танца се движат по двойки в кръг, в центъра на който музикантите изпълняват мелодиите към всяко упражнение. Паневритмията се играе в периода 22 март – 22 септември, сред природата, в ранна утрин, когато чистият въздух и светлината влизат свободно в човешкия организъм и го обновяват. Нейното изпълнение по време на летните лагери на Рила се организират от 1929 г. и до сега. В многообразните създадени от него форми има едно езическо обожествяване на слънцето и природата и недвусмислено суеверие.
Дънов приема теософското учение за прераждането. Дори, той е по-последователен от теософите: признава, че човек се преражда в животни, в растения и в минерали. “Дърветата – казва той – имат свои преживявания: те виждат, чуват и говорят. Всеки техен лист си има свои очи и мисли. Мислите на човека, седнал под дървото, се отпечатват на листата му и пр.”. Дъновизмът учи, че възкресението е непрекъснатият процес на усъвършенстване чрез прераждания. Поради това няма рай и ад, няма вечно блаженство и вечни мъки. Докато достигне до сегашното си състояние, човечеството е минало през по-нисши раси и цивилизации. Според него сега се подготвят условията на т.н. VI раса. Това ще бъде едно човечество с много по-развити духовни сили и способности. Шестата раса щяла да има ново, шесто сетиво – ясновидството. Неговите прозрения за бъдещето са толкова разнолики и така противоречиви, че никой разумен човек не би могъл да се съгласи и да ги приеме, като едно ново сетиво.
Дънов основава т.н. “Бяло брастство”. Член на това братство може да стане всеки, който служи на доброто. Разпространението на дъновизма в миналото е в резултат на дълбоки социални и икономически причини. Въпреки разпространението у нас на дъновиска литература, тя не успя да навлезе и да заработи в богословската наука и научната дейност. Дъновизмът си остана затворен в своя еклектичен емперизъм, основаващ се на безпочвено мислене и фантазии, без реално покритие. След като разгледахме накратко учението на Петър Дънов, нека всеки един от вас сам да оцени по достойнство и си извади съответната поука.
Истинската спасителна вяра може да бъде само една – онази, която донесе от небето и даде на всички хора на земята нашият Спасител, Господ Иисус Христос. И не е необходимо да се поддаваме на различните религиозни формирования, за да можем да съхраним нашата индивидуалност и принадлежност към българската култура и към Православната Църква, която е запазила и съхранила народа ни през вековете. Нека да пазим като зениците на очите си най-драгоценното всебългарско притежание – православната вяра! Да пазим единството, за което Христос с кървава пот се моли на Своя Отец. Нека останем завинаги верни и предани на едната Свята, Вселенска, Апостолска Църква, която съхранява Христовото учение в неговата кристална чистота и пълнота!
Автор: отец Стоян Махлелиев
Още Православни теми можете да прочетете на: https://www.facebook.com/smisal.na.jivota
https://www.smisalat-na-jivota.com/temi/
За реклама в "Петел" на цена от 60 лева без ДДС на ПР публикация пишете на info@petel.bg
Следете PETEL.BG всяка минута 24 часа в денонощието!
Изпращайте вашите снимки на info@petel.bg по всяко време на дежурния редактор!
0
0
