Преди 442 години на този ден светът се промени напълно
Всеки ден хиляди хора по света го ползват, защото иначе ще се загубят във времето. Календарът – едно, на пръв поглед малко нещо, но много важно. Съвременният произхожда от древноримския юлиански календар. В Юлианския календар всеки четири последователни години се състоят от три 365-дневни години и една високосна година от 366 дни. Така юлианската година е 365,5 дни и е с 11 минути 12 секунди по-дълга от тропическата година.
Тези годишни закъснения от 128 години възлизат на един ден. През 1582 г. натрупаната разлика от 10 дни е коригирана и за да се предотврати повторението й, в католическа Европа е приета нова хронологична система - григорианската.
Така през 1582 г. (преди 442 години) жителите на Рим си лягат на 4 октомври и се събуждат на следващия ден - 15 октомври. Броенето на дните е преместено с 10 дни напред, а денят след четвъртък, 4 октомври, стана петък, но не 5, а 15 октомври. Календарната реформа е извършена от папа Григорий XIII.
В края на 16 век пролетното равноденствие, което през 325 г. сл. н. е. пада на 21 март , вече е настъпило на 11 март и основната грижа на папата е не само да възстанови равноденствието и пълнолунието на древно определените места, от които те се бяха оттеглили, но и да установят начин и правила, благодарение на които в бъдеще равноденствието и луната никога да не мръднат от местата си.
Реформата е извършена по проект на италианския лекар, астроном и математик Луиджи Лилио. Беше решено да се премахват 3 дни от броенето на всеки 400 години. По този начин, вместо 100 високосни дни на всеки 400 години в юлианския календар, в григорианския календар имаше само 97 от тях (години с две нули в края) бяха изключени от броя на високосните дни. от стотици, от които не се дели на 4 без остатък. Така конкретно годините са 1700, 1800 и 1900.
Григорианската година е с 26 секунди по-дълга от тропическата година, а разликата на ден се натрупва за 3280 години. Разликата между стария и новия стил е 11 дни за 18 век, 12 дни за 19 век и 13 дни за 20 век. Дните от седмицата и в двата календара са еднакви и следователно при преминаване от единия към другия денят от седмицата се запазва.
Коригираният календар беше наречен "нов стил", а старият юлиански календар беше наречен "стар стил".
Преди въвеждането на Григорианския календар различните държави са празнували Нова година на различни дати. Някои отбелязвали Рождество Христово като начало на Новата година, докато във Великобритания и Северна и Южна Америка тя се празнувала на 25 март в съответствие със свещения празник Благовещение на Дева Мария. Едва след като Великобритания окончателно приема Григорианския календар през 1752 г., започват да празнуваме Нова година в края на декември.
Не всички държави преминават едновременно към Григорианския календар – в Китай това става едва през 1949 г. Нашите съседки: Турция през 1926 г., Гърция през 1924 г., Румъния и Сърбия през 1919 г.
На 12 март 1916 г. Законът за въвеждане на Григорианския календар в България е гласуван в Народното събрание. Обнародван е на 21 март и след това приведен в действие. В 24 часа на 31 март 1916 г. България преминава от Юлианския към Григорианския календар и вместо 1-ви, настъпва 14-ти април.
За реклама в "Петел" на цена от 60 лева без ДДС на ПР публикация пишете на info@petel.bg
Следете PETEL.BG всяка минута 24 часа в денонощието!
Изпращайте вашите снимки на info@petel.bg по всяко време на дежурния редактор!
