Преди 50 години е открито Варненското златно съкровище
снимка: Yelkrokoyade, Уикипедя
Варненският халколитен некропол е открит през октомври 1972 г. в района на Варненското езеро и е датиран в средата на V хилядолетие пр. Хр.
До скоро се смяташе, че находките от т.нар. – „Варненското злато“ представляват най-старото технологично обработено злато в Европа и света, причислявано към т. нар. Култура Варна (4600 – 4200 г. пр. Хр.),преди разкопките в Градът на птиците край Пазарджик. Намереното обработено злато край Пазарджик е с 200 – 300 г. по-старо от предметите във Варненския халколитен некропол. Археологическият обект във Варна е един от най-забележителните и значими паметници за праисторията на Балканите и Европа.
Некрополът е открит случайно при прокопаване на траншея за полагане на електрически кабел в западната промишлена зона на гр. Варна. На площ от около 7500 m² са разкрити 294 гроба от халколита (енеолита), някои от които се оказват от изключително значение за Българската археология. Некрополът е археологически проучван от българския археолог Иван Иванов в продължение на 13 археологически сезона. Сред многото гробове се отличават няколко с изобилие от златни предмети.
Погребенията находки са два вида – в единия присъстват човешки останки (скелет), а а другите са кенотафи – символични погребения без тленни останки. Скелетите са в изпънато положение (принадлежащи предимно на мъжки индивиди) или в поза „хокер“ свити на дясната си страна скелети (принадлежащи предимно на жени). Инвентарът в гробовете е разнообразен, като са разкрити както много богати гробове, така и такива с по няколко дребни предмета, положени около скелета.
По време на разкопките са открити над 3000 златни предмети, чието общо тегло е почти 6 kg. Другаде не е известна подобна концентрация на златни артефакти от V хилядолетие пр. Хр
Разнообразието на погребалните практики, неравномерността на разпределението на находките в гробовете и многочислеността на металните предмети променят теориите за възникването на механизмите на властта в праисторическото общество. Откриването и проучването на Варненския некропол са причина да се приеме, че появата и наченките на държавните образувания, както и на властовите структури се появяват на Балканския полуостров близо хилядолетие преди древните цивилизации в Египет и Месопотамия..
_%20666x%20666.jpg)
снимка: Zde, Уикипедия
Варненският халколитен некропол е открит случайно през месец октомври 1972 г. по време на строителни работи при планирано прокарването на подземен електрически кабел. Райчо Маринов, който прокопава с багер траншея, в местността „Зарзалината“ – някога в землището село Владиславово (по-късно вече квартал на град Варна) забелязва в изкопаната пръст наличие на метални изделия и каменни сечива. Впоследствие прибраните артефакти са занесени от него в родното му село Аспарухово, където той ги предава на провеждащия там по това време археологически разкопки на къснонеолитно селеище Димитър Златарски, директор на историческия музей в гр. Дългопол. Открити от багериста артефакти са: 27 златни предмета, 6 медни сечива и 3 кремъчни пластини. На 30 октомври Д. Златарски ги предава на научния сътрудник Михаил Лазаров и уредника Александър Минчев, които прибират находките за съхранение във Варненския археологически музей.
На 2 ноември Райчо Маринов показва мястото, където са открити предметите, на служителите на музея. От 4 ноември нататък е организирано разчистване на вече прокопаната траншея. Установено е, че на това място съществува къснохалколитен некропол. Нарушената от багера гробна яма получава номерация Гроб 1.
Първоначалното археологическо проучване протича в рамките на един месец. Пресята и промита е изкопаната пръст. Находките са събрани, а стените и дъното на канала са почистени.
Открити са петна от още три гробни ями и започва тяхното проучване, заедно с разширяването на проучваната площ. В края на декември разкопките са прекратени, районът е ограден, за да бъдат създадени подходящи условия за дългосрочна полева работа.
За реклама в "Петел" на цена от 60 лева без ДДС на ПР публикация пишете на info@petel.bg
Следете PETEL.BG всяка минута 24 часа в денонощието!
Изпращайте вашите снимки на info@petel.bg по всяко време на дежурния редактор!
