Прегазеният Петър, който оцеля за да помни
Грета Дженева, Marica.bg
Втората година от фаталните събития в Катуница се закръгля на 23 септември. Шествие и панихида в памет на смъртно премазания Ангел Петров и издъхналия по време на уличното шествие ден по-късно Павел ще има в селото тази събота, също и възпоменателен футболен мач. Фамилията на Кирил Рашков няма как да бъде сега забелязана в Катуница, но нейни представители далеч не се укриват. Напротив, част от тях неслучайно търсят публични изяви. Вероятно сме имали някакъв чадър от държавата през годините, бил казал синът Ангел тия дни пред тв формат. Същият чадър ударно и масирано се опита за две години да свие същата тая държава с няколко прокурорски обвинения, изземване на имоти, злата и ценности, запечатване на къщи.
Междувременно внукът и съименник на така наречения цар Киро - Кирил, вече излезе от затвора, дядото има да скъса само още страница от календара на стената в затворническото общежитие и също ще е на свобода. Ромската “царска” фамилия плати дори без да изохка около половин милион лева на държавата, след като претенции към нея най-сетне предявиха и данъчните.
Така за две години отстояние от събитията в Катуница 2011-а и три излежани присъди от цар Киро и още една от внука му фамилията може наново да излезе на светло.
В затвора с присъди са и двамата шофьори, блъснали и прегазили три момчета от Катуница часове след трагедията с Ангел в нощта на 23 септември преди 2 години. Дали с това се затваря кървавата страница “Катуница”? Мнозина искат да вярват, че е така. Други твърдят, че нищо не е забравено и връщането на ромската фамилия обратно в Катуница е невъзможно да бъде допуснато.
Едно момче - Петър Георгиев, само на 20 години, се опитва да се връща и да избяга от спомена “Катуница 23 септември 2011 г.”. По свой си начин.
Не обичам много да говоря за това, защото преживяното си е мое лично и не е редно да го афиширам навсякъде, а и какъв е смисълът от това. След всичко преживяно покрай случая с Ангел преди две години предпочитам да инвестирам повече в ума си, след като разбрах, че физически ще имам проблем. Това казва Петър Георгиев, днес вече 20-годишен младеж и второкурсник по информатика в Пловдивския университет. Има работа по програмиране в пловдивска фирма и всяка вечер обратно се прибира в Катуница. Петър е на 18 години през есента на 2011 година, когато прегазването на Ангел Петров от микробус с роми пред дома му взриви държавата. Да, вярно е, с Ангел стояхме на един чин до седми клас, сетне и двамата продължихме в пловдивски училища, но си останахме изключително близки до последно, казва той. Спомня си, че за последно се е видял с Ангел часове преди да бъде прегазен. Един приятел ми каза да минем през тях, точно се бе събудил и се стягаше да помага на баща си за някаква работа. След това привечер отидохме до Пловдив и когато се върнах, някой ми каза, че нещо страшно се е случило - Ангел е бил фатално прегазен. Реших, че е някакъв слух из улиците, но, уви, не беше, връща се към часовете от фаталния 23 септември той.
Петър е блъснат, влачен и също газен от два автомобила по улицата пред една от къщите на фамилия Рашкови в тъмните часове на фаталната вечер, след като вестта за смъртта на Ангел се е разчула. Много от нещата с мен спомням, други ми ги разказаха очевидци. Да, помня как бях свлечен на земята от микробуса, когато в тоя момент видях фаровете на идващ към мен друг автомобил. Някой ми помогна да се издърпам настрана, разказва той. Две години след трагедията младото момче изглежда физически добре, яко и с много спокойствие в очите. Говори с неприсъщо за възрастта му философско смирение пред случилото се. Да, продължавам да куцам и кракът ми интензивно се скъсява, защото травмата в тазобедрената става продължава да деформира крайника ми. Лекарите ми казаха, че трябва да отложим максимално дълго операцията, едва когато болката стане нетърпима, изброява обстоятелствата той. Сега е решил да послуша съветите на ортопедите и да ползва ортопедични обувки, за да не се деформира и другият крайник. Когато разбрах, че след това прегазване вече няма да мога да съм много годен за физическа работа, реших да инвестирам в ума си и ето, вече съм втори курс студент по програмиране, допълва момчето.
Смайващо за преживяното и възрастта му, но Петър не издава никакво желание за мъст към онези, които са го осакатили. С усмивка реагира и е категоричен, че не приема себе си за инвалидизиран. Да, и на раменната става от прегазването ми остана дефект, но то се търпи, небрежно уточнява той.
Няма причина да не му вярваш, че дори не знае точно имената на ромите, които са го блъснали във фаталната нощ. Те и двамата вече са осъдени, в затвора са и трябва да му платят общо 10 000 лева обезщетение. Не съм се интересувал за парите, но сигурно трябва да го направя, защото времето на предстоящите ми операции наближава, допълва той.
Признава, че само един-единствен път е сънувал Ангел. Много ми липсва, защото беше от момчетата, за които изобщо няма как да предположиш, че ще си иде така рано и нелепо. На Ангел му се наложи да порасне бързо - родителите му в Гърция, грижеше се за по-малък брат и беше отговорно момче, а спортът го бе научил на много дисциплина. И ако на две години отстояние от разтърсващите събития в Катуница, причинили две смърти на момчета, бунтове и палежи, търсиш човек, който да не държи злоба и мъст в очите си, можеш да ги намериш при среща с Петър.
Обществото ни е сбъркано, хората също, затова съм убеден, че случаят “Катуница” ще бъде забравен, обзалага се небрежно той. Кирил Рашков не е виновен, че държавата 20 години през различни институции и хора е държала чадър над него. Дори и т.нар. принц Ангел, синът му, успя да го изрече на влизане в Биг Брадър. Ама предполагам, че някой го е накарал да го каже, как вероятно над фамилията му е имало някакъв чадър.
Петър държи да уточни, че през годините е имал нормални момчешки отношения с внуците на цар Киро. Бяхме дори съученици с един от тях, бил съм и на рожден ден. Но като пораснаха и се промениха, станаха нагли и безпардонни, а на другите момчета връстници това не им харесваше.
Петър е убеден, че настройката на Рашкови е била най-вече срещу вуйчото на Ангел - Веселин Христев. Защото Веско не е човек, който ще търпи унижения, заплахи и системен тормоз, а тези неща ги имаше - демонстрации в заведението му, хвърляне на взривни смески в двора и по колата му. Затова и той реагираше навреме за всяка опасност пред полицията, за да не се стигне до това, което накрая се случи. Петър казва, че днес не знае точно броят на съдебните дела, които се завъртяха покрай случая “Катуница”, макар че на някои от тях е бил и свидетел.
Хората забравят и заканите, че никога няма да допуснат Рашковите хора обратно да заживеят в Катуница, може и да не излезе точно така, прогнозира той. Искрен е, като казва, че изобщо не се интересува и няма значение дали знае къде в момента живеят роднините на Кирил Рашков. Жалко за Ангел, за Павел също. Останалото, нали ти казах, обществото ни е сбъркано, казва Петър. И пак заключава, че не си пада по публичните неща, затова и как точно ще бъде отбелязана втората годишнина от смъртта на Ангел Петров и Павел като обща инициатива, не е най-важното.
