Преработватели на растителни масла се надигнаха срещу родните зърнопроизводители
Снимка Булфото
Като браншова организация на преработватели на земеделска продукция ние много добре осъзнаваме сложната ситуация, в която се намират българските земеделски производители в настоящата кампания. При все това, трябва да има някакъв разумен предел на готовността на правителството да удовлетворява всички техни искания. Това пишат в позиция до медиите от Сдружението на производителите на растителни масла и маслопродукти в България.
Според тях използването на ограниченията за внос от Украйна като опит да се потушат исканията на земеделските стопани не е решение на техните проблеми.
"Високата себестойност на българската земеделска продукция в настоящата кампания поради високите разходи за производство и ниските добиви, доведоха до неконкурентноспособност спрямо производителите в Русия и Украйна и ниските цени на външните пазари, това в момента е основния проблем на българското земеделско производство. Исканията, които са посочени в Декларация на Националната асоциация на зърнопроизводителите от 13.01.2024 и последвалата среща в МС, даже и да намерят някакви компромисни решения, няма да бъдат достатъчни за решаване на този основен проблем, който е с тенденция да стане цикличен. На българското земеделие са му необходими решения, които повишават конкурентноспособността му, а не такива, които целят единствено да компенсират тази неконкурентоспособност", пишат още от браншовата организация.
Те са убедени, че когато няма дългосрочни решения, натискът и протестите на земеделските производители са причината за взимане на половинчати решения, които имат ефект от няколко месеца и после ситуацията се повтаря.
Ето какво се казва още в позицията на Сдружението:
Необяснимо е защо във всички последни искания и протести на земеделските стопани се включва и забраната за внос от Украйна на четирите култури и най-вече на слънчоглед (доколкото целия исторически обем на вноса от Украйна е от тази култура). Спирането на този внос със законодателни и административни мерки се превърна в основна грижа на МЗХ през последните десет месеца, и това фигурира отново в последната декларация на зърнопроизводителите, за да се предотврати повторна заплаха за родното производство на зърнени и маслодайни култури, чрез включване в регламента на защитни мерки, лицензионни режими и квоти за вносните суровини.
Ние предупреждавахме нееднократно, че подобни мерки, използвани в командните икономики, няма да окажат влияние на цената, както на слънчогледа, така и на другите зърнени култури на вътрешния пазар, доколкото тя е в пряка зависимост от международните цени заради износа на голямата част от българската продукция. Бихме искали да подчертаем, че в нито един момент не е съществувала заплаха за българското земеделие, продиктувана от вноса от Украйна, напротив, именно десетмесечната забрана за внос на слънчоглед в страната, доведе до:
- Забавяне в продажбата на произведения от българските земеделски производители слънчоглед, поради ниските цени на международните пазари и липса на очаквания ефект за изкуствено увеличение на вътрешните цени за изкупуване;
- Очакванията за покачване на цената на слънчогледа на вътрешния пазар отново не се оправдаха, напротив тя падна по-ниско след момента на въвеждането на забраната, в синхрон с движенията на международния пазар;
- Задържане на продажбите на български слънчоглед в очакване на по-високи цени доведоха до влошаване на качеството му поради лошо съхранение;
- Невъзможност за внос на слънчоглед от Украйна като най-голям източник на суровина и допълване на нуждите от суровина за българските преработватели.
Производството на слънчоглед в Република България от реколта 2023 е 1,62 млн. тона, а нуждите на преработвателите са над 4 млн. тона на годишна база.
- Преустановена бе преработката в редица български заводи поради липсата на суровина;
- Въвеждане на различни механизми и увеличаване на административната тежест от страна на МЗХ, които единствено възпрепятстваха вноса на слънчоглед от Украйна;
- Пропусната преработка от над 1,5 млн. тона слънчоглед;
- Многомилионните инвестиции в преработвателни мощности в българските заводи са в застой, а те гарантират преработката на повече от 10 000 тона слънчоглед дневно. В тази връзка твърденията, че "1000 тона внос на ден е огромно количество и това застрашава реализацията на българския слънчоглед“ са абсолютно неоснователни.
Солидарността на България и българските земеделски производители към исканията на Полша, Унгария, Словакия и Румъния в този аспект е нелогична тъй като:
- България не е граничеща по суша страна с Украйна, поради което транзита на украински стоки е незначителен, освен когато става дума за стоки за преработка и реекспорт;
- Другите страни от петорката не разполагат с производствените мощности за преработка на слънчоглед, с който разполага България;
- Основните количества зърно, маслодайни семена, олио и други селскостопански стоки от Украйна преминават през Полша, Румъния, Унгария и Словакия, за което тези страни получават такси за превоз и за претоварни операции на тяхната територия, като в тези страни се инвестираха огромни европейски средства в пътна, железопътна и пристанищна инфраструктура.
В същото време България получава за солидарността си само едно - негативи.
Неразбираемо е защо в условията на свободен внос от Украйна, действията на Министерството на земеделието и храните и земеделските производители целенасочено работят против интересите на българските преработватели. Вероятно непрекъснатият икономически и лобистки натиск от страна на земеделските производители не позволява на Правителството да предприеме справедливи решения спрямо всички отрасли, които разчитат на земеделски суровини и именно по този начин подкрепя политика на бавно задушаване на една от големите и успешни преработвателни промишлености, в които България е на едно от водещите места в света, но може би ще стане поредната, за която ще говорим в минало време.
След отпадането на 01.12.2023 на неофициалната забрана за вноса от Украйна, наложена от правителството в резултат на протестите на земеделските производители и подписания през септември с тях меморандум, се очакваше от началото на декември вносът от Украйна да се либерализира, което беше официално потвърдено от министър-председателя и други представители на правителството. Всичко това останаха само думи на вятъра. До настоящия момент, два месеца по-късно, няма НИТО ЕДИН одобрен лиценз за внос от Украйна въпреки липсата на каквито и да е забрани. В резултат многобройни украински износители се позоваха на предизвикан от българската държава форсмажор и отмениха договорите си за доставка на слънчоглед и рапица, предназначени за българската преработвателна промишленост.
До настоящия момент, сме подхождали диалогично и партньорски с единствената цел, да работим свободно, да плащаме редовно заплатите на над 20 000 ангажирани в сектора, с данъците и таксите, които плащаме да допринасяме за устойчивостта на
държавния бюджет и да имаме възможността да инвестираме в нови производствени мощности, с които да сме конкурентноспособни на международния пазар, защото около 90% от нашата продукция е предназначена за експорт.
Предвид на настоящата ситуация на липса на суровина и продължаващото задържане на местната реколта от производителите с намерение за реализация в следващата кампания, както и тоталната абдикация на Правителството от проблема, прогнозите са, че преработвателните предприятия ще започнат да затварят поради липса на суровина още тази пролет. Това ще доведе до освобождаване на персонал и излизане на ефективни стачни действия на целия бранш и зависещите от наличието на олио и фуражи свързани сектори.
Настоящата наша позиция беше споделена с правителството на 19.01.2024 г. и с предложение за съвместна работа по проблемите с участие на техни и наши представители. До настоящия момент, една седмица по-късно, няма каквато и да е реакция от страна на правителството. Крайно време е то да поеме политическата отговорност за действията и бездействията си.
За реклама в "Петел" на цена от 60 лева без ДДС на ПР публикация пишете на info@petel.bg
Следете PETEL.BG всяка минута 24 часа в денонощието!
Изпращайте вашите снимки на info@petel.bg по всяко време на дежурния редактор!
1
0
