През XIX век: ВАРНА БИЛА КАТО БАГДАД, лодка до лодка
Втората книга от поредицата на руска потомка разкрива още от приноса на бежанците за града
Продължава поредицата на варненката Софья Богословова за Варна и връзките й с Русия през вековете. Вече е факт втора книга, която преди броени дни излезе и на руски език с принос на генералното консулство в града. Българският вариант ще бъде отново представен за обществеността в най-скоро време, тъй като представлява обстойно краеведско изследване и може да послужи за подарък на всеки заслужил гражданин, споделя авторката. „Когато Варна се освобождава през XIX век, първият руски кореспондент Тепляков я сравнява с Багдад. Според него лодките едва си проправяли път между търговските кораби на пристанището“, разказва Богословова.
“...Улицата, магазините имаха български надписи, но когато попитвах хората в тях за пътя до градината, отговаряше ми се на турски, на гръцки или на непонятен български език, като ми сочеха посоката, из която да вървя...” Тази позната родна картина описва Иван Вазов, когато вижда Варна в първите години след Освобождението. Неговият пътепис, озаглавен “Един наш черноморски бисер”, е поставен в началото на новото етнографско и краеведско изследване на Софья Богословова “Руската следа във Варна - II”.
Целта на авторката е да покаже приноса на руските преселници и бежанци през миналия век за града ни. Самата тя е дъщеря на емигрант, който никога не забравил родината си. Богословова предлага изданието на университетските библиотеки, както и на тези началници, които биха искали да награждават свои служители за принос в морската столица днес. Книгата може да послужи и на обикновения читател като средство за сравнение – какво е бил градът и какво е или какво може да бъде в настоящия момент.
Риболовът – основен поминък
В книгата е обстойно описан първият търговски и риболовен бизнес във Варна, предшестващ създадения по-късно «Държавен риболов». Там водеща е ролята на семейство Клок и техните служители, сред които Григорий Гурнак и братята Колесниченко, които се съчетават в нова роднинска линия на варненска земя.
Всичко започва през 1919 г. Със собствената си гемия “Светослав” Яков Потапович Клок и съпругата му Анастасия Романова идват с петте си деца от Севастопол. За да не се изгуби някой, бащата ги връзва с колана си. Пристигайки в България, в началото се установяват в Сес Севмес (“Аспарухово”), докато се ориентират в обстановката. Яков Потапович със собствената си гемия започва да прави малки превози по крайбрежната ивица, а впоследствие - и по-големи преходи до Константинопол.
През 20-те години прави съдружие със Симеон Петрович Дудин за улов на риба. Закупуват се нови лодки, назначават се работници от руските бежанци. Сдружението работи до 1945 година, а след това се влива в предприятието “Държавен риболов” и дава много висококвалифицирани кадри.
