Притча за монетата, която научи света кое е добро и кое е зло

Спорили някога двама тибетски монаси - за доброто и злото и за тяхната същност. Единият казвал,че доброто е винаги добро и не може да стане зло. То не се променяло никога. Другият пък бил на обратното мнение - доброто често преминавало в зло. Спорили дълги години и всеки път стигали до задънена улица и не можели да определят кое е истина и кое лъжа. Споровете им били много разгорещени, затова решили да запитат един стар човек, когото всички уважавали и ценели, заради опита му. Той изслушал всеки от тях, а после помолил за една монета.
- Какво мога да купя с тази златна монета - попитал той
- Един чувал зърно - отговорили монасите.
- Добре, а ако я хвърля в калта, какво ще мога да купя с нея?
- Пак един чувал зърно - отговорили леко объркани те.
- А ако я стъпча?
- Пак един чувал зърно - съвсем се объркали те.
- Значи, да ви поясня - нещата трудно променят стойността си. Монетата я запази, дори и в калта и стъпкана тя не промени стойността си. Доброто си остава добро, където и да го сложиш.
- Значи аз съм прав! - радостен възкликнал първият монах.
- Дай монетата на своя приятел - помолил го старият мъдрец.
Монетата преминала в ръцете на втория монах.
- А сега я хвърли в реката - казал старецът.
Погледали как монетата пътува към дъното на реката и изчезва между камъните.
- С тази монета вие можехте да купите чувал зърно и да помогнете на бедните. Когато вие не го направихте, доброто се превърна в зло - и ти си прав.

И така, много често в живота, едно добро се превръща в зло, когато никой не му обърне внимание или не го използва по същността му. Но когато доброто е в нас, то никога не може да бъде победено или променено. 

 NewAge.bg