Проф. Анастас Герджиков: Да преодолеем лобизма, за да се заздрави цялата система
В студиото на „Още от деня“ ректорът на Софийския университет „Св. Климент Охридски“ проф. Анастас Герджиков заяви, че демографската криза е показала, че са разкрити твърде много специалности, заради което качеството се е влошило. Герджиков изрази надеждата, че реформата във финансирането на висшите училища ще преобрази висшето образование, като предстои да се направи такава и с научната дейност.
Демографската криза не е проблем на висшето боразование - тя ни помогна да видим, че имаме и други проблеми, заяви проф. Герджиков. Той допълни, че масовизацията на висшето образование е нещо добро, защото е хубаво да има повече хора с подобно образование. До 2020 г. не можем достигнем европейската цел над 40% от населението в активна възраст да има висше образование, но към 2025 г. можем да ги надминем, предвиди ректорът на Алма матер.
"Хваля навсякъде реформата, която се провежда през последните години, защото тя постигна няколко неща. За пръв път включи наистина качеството като компонент във финансирането", каза професорът.
Националната рейтингова система няма общо с финансирането, тя служи за ориентир на студентите, но помага и на Министерството на образованието да се класират университетите по професионални направления, подчерта Герджиков.
"Това е много важно, защото досега се раздаваха парите на калпак, създадоха се милиони специалности... Качеството е ниско. Стимулирайки университетите да имат много студенти, снижихме качеството. Като упеторим боря на студентите, още на входа попадат хора, които нямат нужните качества", коментира той.
Броят на студентите е проблем, когато е единственият критерий, подчерта Герджиков. Ограничаването на приема на тези, които имат най-ниско качество в дадено направление, решава проблема с масовизацията и с ниското качество. Тази реформа комбинира стимули с леки наказания, допълни Герджиков.
"Съществена част е научната дейност, която в много университети не е добре развита. Шест университета от 52 дават 90% от научната продукция. Не казвам, че не трябва да има университети, които само преподават", заяви ректорът.
Според Герджиков в цял свят университетите се разделят на две - такива, които произвеждат научна продукция, и такива, в които само се преподава и са обучителни колежи. По думите на Герджиков една „лобистка“ допълнителна алинея в Закона за висшето образование е позволила на всички висши училища да влязат под шапката на университетите. Това изключение е покрило почти всички висши училища. В университетите извън тези шест, които произвеждат наука, има малко или никаква наука по думите на ректора на най-старото висше училище в България. Реформата в тези университети ще се състои в това парите да се раздават според научните резултати, но и да се увеличат средствата, допълни ректорът на СУ.
"В момента парите за наука са толкова малко, че няма значение как се раздават", заяви той.
Проф. Герджиков подчерта, че СУ винаги е работел тясно с научните работници от БАН, но въпросът дали някога ще има интеграция между научни институти и университети е отделна тема. Той подчерта, че парите за наука в университетите трябва да се увеличат, като тези, които не произвеждат наука, не бива да получават пари. Проблемът на финансовата реформа се понася тежко от някои университети, защото са били стимулирани да получават средства на база брой студенти, допълни Герджиков. Иначе тази реформа върви безуперчно и се радва на надпартиен консенсус, като предстои това да се направи с научната част, допълни Анастас Герджиков.
За реклама в "Петел" на цена от 60 лева без ДДС на ПР публикация пишете на info@petel.bg
Следете PETEL.BG всяка минута 24 часа в денонощието!
Изпращайте вашите снимки на info@petel.bg по всяко време на дежурния редактор!
