Проф. Пимпирев: Покачването на температурата с 2 градуса ще убие 1/3 от животинските видове

ВИЗИТКА: Проф. Христо Пимпирев е роден е на 13 февруари 1953 г. Професор по геология в Софийския университет „Св. Климент Охридски”. Получава магистърска степен по геология през 1978 г., избран е за асистент през 1981 г., през 1984 г. е вече старши асистент, от 1988 г. е главен асистент, от 2005 г. е професор. Директор е на Националния център за полярни изследвания от 2007 г. Проф. Пимпирев е доайен на българската антарктическа програма, участник в Първата национална антарктическа експедиция през сезона 1987/88. Председател и учредител на Българския антарктически институт- Проф. Пимпирев, имате ли връзка с вашите колеги в Антарктида и какво е състоянието на базата ни там?
-За разлика от първите експедиции, когатo имахме връзка с базата един път седмично по радиото на къси вълни и повтаряхме по няколко пъти една фраза докато се чуе добре, днес поддържаме почти ежедневна връзка по сателитния телефон, любезно предоставен ни от „Булгартрансгаз“. Вярно, за по една две минути, тъй като трафикът е много скъп, но все пак разполагаме с най-прясна информация за най-важните събития от живота там. Освен това, само когато се налага обмен на по-обемиста информация, ползваме електронна поща за кратки текстови съобщения. Например списък на продуктите, с които поредната група трябва да зареди базата.

-­ Синоптиците прогнозират мека зима у нас ­ дали това не е резултат от глобалното затопляне?
-­ Последните дни опровергаха прогнозите на синоптиците. Въпреки че днешните студове не са нещо необичайно, резките промени с по 20-25 градуса за един-два дни отразяват динамичните процеси в атмосферата, които са обусловени до известна степен и от глобалното затопляне

- Каква е причината за така наречения парников ефект?
- ­ Парниковият ефект се предизвиква от свойството на т. нар. парникови газове (водни пари, въглеродния диоксид, метан и др.), да забавят охлаждането на атмосферата на долните є части, като най-просто казано задържат топлина. Сам по себе си парниковият ефект е естествен и саморегулиращ се процес и е съществувал винаги – физиците са изчислили, че без него средната температура на земната повърхност би била около минус 18о (вместо сегашната +15о ), т.е. всичката вода би била замръзнала и животът би бил невъзможен. Проблем настъпва когато количеството на тези газове нараства и това довежда до глобално затопляне. Мрачни прогнози вещаят, че нарастването на средната температура само с два градуса би довело до изчезването на 20-30% от растителните и животински видове. Затова и световната научна общественост води борба за намаляване на изпускането в атмосферата на количествата отделяни при човешката дейност парникови газове. Протоколът от Киото от 1998 г. определя допустимите квоти на парникови газове, които дадена държава може да „произведе“ без санкции. За съжаление едни от главните „замърсители“ на атмосферата с парникови газове, като Индия, Китай и др. все още не подписват този протокол – ограничаването на отделянето на тези газове изисква прилагането на модерни технологии, а това би оскъпило производствата им.

- По какви проекти работят вашите колеги в българската база?
- ­ Научните проекти, които се провеждат в района на базата ни, са в областта на геологията (минерален състав, геохимични и геофизични свойства, разпространение, възраст, вкаменели животински и растителни останки,структурни особености и взаимоотношения на многообразните скални разновидности, създаването на геоложка карта); геоморфологията (определяне и следене на процесите, създаващи съвременния релеф (ерозия, абразия, преотлагане, ледникова дейност и др.): глациологията (формиране, свойства, поведение и миграция на ледниците); метеорологията (мониторинг на разнообразните процеси, протичащи в атмосферата и следене поведението на „озоновата дупка“); биологията (определяне, характеристики, развитие, болести, взаимоотношения, на множеството растителни и животински видове); медицината (състояние и физиологична дейност на организма на участниците в експедициите в екстремните условия на Антактида).
Наред с изброените „традиционни“ научни дейности се осъществяват и „модерни“ проекти като многогодишния международен мониторинг на „вечната замръзналост“ , екологичните ­ за следенето за замърсявания на околната среда и натрупванията на вредни елементи, вещества и радиация в различни представители на биосферата, та до изкривяванията на GPS сигналите вследствие близостта до Южния магнитен полюс.
Освен българи, базата ни приютява и дава възможност за изследвания по съвместни или самостоятелни проекти на учени от Испания, Португалия, Монголия, Аржентина, Чили, Бразилия, Южна Корея, Германия, Канада, Япония, Великобритания, САЩ, Люксембург, Полша, Турция и др.

- Стана ли факт идеята ви да се експонират картини от известни наши художници в базата?
-Да, и скоро ще разполагаме с богат снимков материал, който ще илюстрира осъществяването на интересната, родолюбива и похвална идея.

- Защо наричаме Антарктида кухнята на климата?
- ­ Континентът Антарктида е най-стерилният от човешка дейност. Затова на него най-бързо се улавят промените в климата, тъй като странични източници не му влияят.
Самото разположение на континента около Южния полюс и дебелата му ледена покривка над него правят въздуха над него сух, студен и тежък. Това води до образуването на значителни центрове на високо атмосферно налягане, които стремглаво се насочват към областите с ниско атмосферно налягане над контрастно топлите обграждащи отвсякъде океани. А над океаните няма какво да ги спре. И затова примерно климатът в ЮАР е доста по-хладен, отколкото в разположения на същото разстояние от екватора Египет. На същата географска ширина, на която живеем ние и по-голямата част от Европа, в Южна Америка е полуобитаемата Патагония заради постоянния, духащ като от вентилатор леден вятър от Антарктида. Там всички хилави дървета, които трудно оцеляват, са с подчертано асиметрични корони. Заради студеното Хумболтово течение, миещо бреговете на Чили и Перу, температурата на водата по плажовете, дори на тропика, не надвишава 15о .
Учени прогнозират изчезването на белите мечки.
Бели мечки при нас в Антарктика няма. Те обитават бреговете на Северния ледовит океан.
За съжаление биолозите прогнозират изчезването на белите мечки до 70-75 години. И то пак като следствие от затоплянето. От една страна намаляват ледените блокове, от които мечките ловуват и се налага да преплуват по големи разстояния. Това не е по силите на по-малките мечета и при тях по данни на канадски учени „детската смъртност” е нараснала до 45%. От друга, тъй като мечките се усещат една друга по миризмата, която остава след тях по леда – намаляването на блоковете затруднява чифтосване им.

- Имате ли достатъчно хранителни запаси?

- Ограничените средства, с които разполагаме, не ни позволяват да се глезим с деликатеси, но и никога не сме гладували. Основните количества месо, мляко, картофи, брашно, макарони и други по-трайни продукти се купуват от Чили или Аржентина в началото на експедицията, а следващите групи допълват и зареждат пресни плодове и зеленчуци. През 3-4 години, когато се налага транспорт на някоя машина или съоръжение от България до Испания, изпращаме и типично нашенски консерви като гювеч или сарми и, разбира се, сирене. На място пък произвеждаме най-доброто кисело мляко в Антарктида.

Светла КАРОЛЕВА, в. "Монитор" 

фото: Монитор