Проф. Румен Гечев: Сделката със „Солвей“ остана образец в българската индустрия
През 2022 година се навършват 25 години от приватизацията на содовия завод в Девня. Четвърт век по-късно сделката за „Солвей Соди” остава един от малкото примери за успешно раздържавяване в българската индустрия. Това мнение споделя и проф. Румен Гечев, който е пряк участник в приватизационната процедура.
Проф. Гечев, през тази година се навършват 25 години от приватизацията на содовия завод в Девня. На фона на противоречивите мнения за процеса на раздържавяване на индустрията ни, може ли според Вас тази сделка да се посочи като пример за успешна приватизация?
Следя отблизо процеса на приватизацията у нас още от 1990 г. Отначало тона беше само поради моята професия на икономист – изследовател и преподавател в УНСС. А в периода януари 1995 – февруари 1997 г. и като член на правителството – министър на икономическото развитие и вицепремиер. До януари 1995 г, по данни на НСИ, в България бяха приватизирани под 1 % от активите на държавните предприятия, т.е. пет години бяхме на кота нула, докато Чехия, Унгария и Полша, например, завършваха този процес. Едва през пролетта на 1996 г. по предложение на нашето правителство Народното събрание вдигна забраната за приватизация на големите държавни фирми като БТК, „Химко“, „Соди“- Девня, Кремиковци, Полимери и др. Поради големината на активите и ролята на тези крупни държавни фирми в съответните отрасли на икономиката ни, правителството взе решение процедурите по тези крупни сделки да се водят от Националната агенция за приватизация, но за всяка отделна сделка ръководител на екипа бе определен министър от кабинета. За мен бе възложена една сделка – тази за Соди, Девня. Всъщност, до края на 1996 г, т.е. до оставката на правителството, това бе единствената приватизационна сделка за големи фирми, за която бе сключен приватизационен договор в средата на м. декември. Много се гордея с тази сделка като ръководител на екипа, защото това несъмнено остана сделка- образец и за съжаление единствената сделка в българската индустрия, при която бе защитен националния интерес. Всъщност, 60% от акциите бяха продадени за 150 милиона щатски долара в брой, т.е. сума която вероятно е по-голяма от приходите от приватизация за цялата индустрия. Публична тайна е, че повечето крупни държавни индустриални фирми бяха продадени на безценица, а други като „Химко%, например, рухнаха и оставиха следи като купчина желязо.
Като вицепремиер в периода на тази приватизационна сделка, какви са спомените Ви за процедурата, по която тя протече? Кои бяха другите кандидати и как беше взето решението завода да стане собственост на „Солвей”?
Процедурата беше сложна, напрегната, рискова за нас и с много интересни перипетии. Още не е дошъл момента да споделя всички „тайни“, но сега мога да споделя, че имаше три ключови потенциални купувачи: една южнокорейска фирма, един американско-френски консорциум и „Солвей“, Белгия. По това време нашата фирма „Соди“, Девня контролираше около 10-15% от световния пазар за сода (основна суровина за производство на стъкло и стъклени изделия). В тръжната процедура имаше два основни критерия: покупна цена и план за инвестиции и съответно запазване предмета на производство и на определен брой работни места. Офертите за предложената цена бяха съответно 65 милиона щатски долара, 160 милиона щатски долара и 111 милиона щатски долара. Тогава държавните институции все още работеха ефективно и ние знаехме, че американско- френският консорциум едва ли ще може да събере от кредитори тези 160 милиона долара. Затова положихме усилия да убедим купувачите от „Солвей“ да повишат офертата си с още петдесетина милиона долара. И това бе постигнато. Ние предпочитахме „Солвей“ от самото начало поради това, че нашата държавна фирма навремето бе закупила производствените си технологии от белгийците, а и „Солвей“ бе утвърден производител и доставчик на сода за европейския и световния пазар. Те бяха предложили и много амбициозна инвестиционна програма, включваща ускорено технологично и продуктово обновление. Освен това, в края на 1995 г. Бяхме подали вече официална молба за членство в ЕС и при други равни условия, предпочитахме западноевропейска фирма. Вторият кръг на търга и приватизационните процедури се развиха така, че с подобрената оферта, убедителната инвестиционна програма и невъзможността на основният им конкурент да осигури финансов ресурс за заявената от тях цена, „Солвей“ спечели сделката и придоби 60 % от акциите на „Соди“. В последствие, поради изисквания, свързани с конкуренцията, турската „Шишеджам“ придоби участие в Соди, заедно с Европейската банка за възстановяване и развитие. Така се изпълняваше изискването на ЕС да не се създаде риск от монополна положение на Солвей на европейският пазар.
Какво е мнението ви за развитието на „Солвей Соди” вече като частна компания? Изпълниха ли се очакванията Ви от приватизацията?
Както знаете, общата оценка за осъществяването на приватизацията у нас е заслужено отрицателна. На този фон, покупко-продажбата на държавната фирма „Соди“, Девня в края на 1996 г. е несъмнено убедително изключение. Мога да Ви кажа сега, че ние бяхме извършили доста по обем подготвителна работа. Бях поканил за мой консултант по сделката първият директор на предприятието, той беше и ръководител по изграждането на комбината. Г-н Иван Бочуков познаваше в детайли целия проект, в т.ч. цени на активите, пазари, печалби, партньори и конкуренти и т.н. Потърсихме контакти и откликнаха наши колеги, работещи в европейски и световни аналитични институции, които ни споделиха експертни оценки на осъществени подобни сделки с фирми-производители на сода в САЩ, Австралия и др. страни. Общите усилия дадоха резултат и успешното развитие на „Соди“-Девня след 1996 г. е доказателство за това. Прави чест на купувача, че дори преизпълни инвестиционната си програма, разви технологично фирмата и я запази като основен играч на световния пазар. Бяха запазени хиляди работни места, а работните заплати бяха поддържани значително над средните за сектора индустрия. Днес фирмата плаща значими данъци в хазната, допринася за икономическия растеж и осигуряването на валутни приходи. Те направиха и значими стъпки в посока на внедряването на „зелени технологии“ и опазването на околната среда. Сигурен съм, че благодарение на усилията на целият ни екип по подготовката и реализацията на приватизацията, както и в резултат на последвалото впечатляващо развитие на фирмата, тази сделка заслужава да бъде еталон за това как може и трябва да се постига баланс между интересите на държавата и на частния бизнес.
Имате ли пожелания към „Солвей Соди” за бъдещото му развитие?
Като човек свързан с тази емблематична сделка, а и сега като народен представител, искам да пожелая на „Солвей Соди“ и неговият управленски екип още по-големи успехи и запазване на лидерските им позиции в тези тежки икономически условия, предизвикани от поредица от кризи и предизвикателства от различен характер. Това е фирма, която от десетилетия трупа опит и проявява новаторство в този изключително конкурентен бизнес. Техният успех е и успех за всички нас. Сигурен съм, че ще запазят този успешен бизнес, тук може и трябва да дава подкрепа и българската държава с всички легитимни инструменти на ЕС.
*публикация
За реклама в "Петел" на цена от 60 лева без ДДС на ПР публикация пишете на info@petel.bg
Следете PETEL.BG всяка минута 24 часа в денонощието!
Изпращайте вашите снимки на info@petel.bg по всяко време на дежурния редактор!
За да продължите, трябва да се регистрирате в сайта