Проф.Вихра Миланова: Грижата за психично болните трябва да е на цялото общество

Психично болните хора трябва да са грижа не само на лекарите и техните близки, а на държавата и цялото общество. Това каза днес националният консултант по психиатрия проф. Вихра Миланова на 21-вия форум на Българската психиатрична асоциация край Варна. Тя изнесе доклад със статистика за страдащите от шизофрения и рецидивите и мозъчните изменения при протичането на заболяването през целия живот на пациента.

По данни на учените над 20 процента от българите имат някакъв психичен проблем, като в това число са и хората с депресии и тревожни разстройства. Броят им нараства непрекъснато, като възрастта пада.

Злоупотребите с алкохол и наркотици също водят до такъв тип състояния, смятат психиатрите, които обаче нямат надеждна статистика за броя на психично болните в държавата. Проф.Миланова коментира, че ще е грешка въвеждането на клинични пътеки в психиатрията. Държавата трябва да се грижи за тези пациенти, а НЗОК едва ли разполага с такъв ресурс.

Още повече че голяма част от страдащите от хронични психични болести не са здравно осигурени.

Точна статистика за болните във Варна също няма, но според проф. Риналдо Шишков пациентите с шизофрении и афективни разстройства са приблизително около 25 000, ако приемем че населението на града и околностите му е около 500 000.

21-вата конференция на Българската психиатрична асоциация приключва утре. Основна тема на тридневния форум е създаването на нова концепция за психичното здраве на нацията за период от 10-20 г. напред. Тя се базира на програма, която да бъде предложена на държавата, и включва мрежа от защитени жилища, хосписи и социализация на пациентите. Те да могат да работят, да живеят адекватно, въпреки психичните си проблеми. Идеите не са нови и се прилагат успешно в най-развитите икономически държави. Това е пътят да се освободят здравните заведения с висок клас специалисти и много персонал от ангажимента към хронично болните с психични заболявания. Ще се пестят средства, които сега просто изтичат с непрекъснатото влизане и излизане на пациентите от една и съща болница. В стратегията е помислено и за настаняването в  хосписи и защитени жилища на бездомни болни. Те са изоставени от близките си или нямат такива и разчитат само на милостиня от църквите и социалните кухни.