Проучване: Няма нагласа сред хората в България за излизане от ЕС
Пиксабей
Няма тенденция сред българското общество за промяна на геополитическата насока на страната, показват данните от допитване сред населението.
Европейският съюз остава суперсилата, чиито политики се смятат за най-стабилизиращи за света в нашата страна. Половината (49%) от участвалите в изследване на "Галъп" наши сънародници определят политиките на Съюза като стабилизиращи. 22% дават по-скоро негативни оценки за международните политики на ЕС, а 29% от българите се колебаят, предаде Днес.бг.
Данните са от новото глобално изследване на възприятията за международните суперсили и техните политики, както и за ефекта на оттеглянето на САЩ от Афганистан. Изследването е проведено от Световната асоциация "Галъп интернешънъл" в края на 2021 г. То покрива 45 държави по света и повече от 42 000 пълнолетни граждани, представляващи около 2/3 от световното население.
Къде сме ние? Традиционно най-близки до ЕС. По-близки до Русия (в сравнение със САЩ), но и все по-критични. Традиционно непознаващи Китай.
Макар в очите на българите ЕС да запазва позицията си като силата, която в най-голяма степен оказва стабилизиращо влияние на света, увереността в това изглежда разколебана. Нетната стойност по този показател у нас беше +36 миналата година. Сега е +27. В края на 2019 г. пък нетната стойност на оценките на българите за ЕС като стабилизиращ фактор в международната политика беше +55.
Отношението към ефекта на политиките на ЕС у нас са близки до средните в Европа. Съседните ни държави отношението към политиките на ЕС също е по-скоро благоприятно. Изключение прави Сърбия, където отговорите „дестабилизира“ са една втора от всички отговори, а една трета виждат стабилизиращ ефект в международните политики на ЕС.
За българското общество изглежда най-трудно да формира ясна позиция по отношение на влиянието на международните политики на Руската федерация. Показателно за това е, че най-голямото натрупване на отговори на въпроса за Русия е към опцията „не мога да преценя“ - 37%. 30% са на мнение, че политиките на Москва стабилизират света, а 33% са на обратната позиция.
За година нагласите у нас към международните политики на Русия са видимо влошени. Нетната стойност на оценките за политиките на Русия у нас сега е -3. Година по-рано беше +17.
На Балканите най-високи са дяловете на отговорите „стабилизира“ в Албания (86%) и Сърбия (64%). Най-убедени, че Руската федерация дестабилизира света с политиките си са гражданите на Косово (69% отговори дестабилизира), Румъния (57% отговори дестабилизира) и Босна и Херцеговина (55% „дестабилизира“). Това поставя нашата страна по-скоро „в средата“ в оценките си към политиките на Русия.
В страната ни все още няма и много ясно изградена представа за международните политики на Китай. 19% от пълнолетните българи смятат, че Китай стабилизира света със своите международни политики, 34% виждат по-скоро дестабилизиращ ефект. Близо половината от запитаните у нас обаче не могат да дадат отговор (47%). Това е и най-високият дял на колебание, регистриран в цялото изследване въобще.
В сравнение с миналата година делът на колебаещите се дори е нараснал (макар и минимално). Преди година 19% от българите намираха международните политики Китай за стабилизиращи, а 35% за дестабилизиращи за света. 45% не можеха да формират мнение. Нетната стойност сега е -15. Преди година беше -16. Преди това пък се регистрираха и положителни стойности.
В нашия регион политиките на Китай са оценени по-скоро като стабилизиращи в Албания (79% „стабилизира“) и Сърбия (56% „стабилизира”). Гражданите на Косово (63% отговори „дестабилизира“), Румъния (56% „дестабилизира) и Босна и Херцеговина (47% „дестабилизира) са по-скоро на критични позиции.
Според българите, международните политики на САЩ по-скоро дестабилизират света – 53% от запитаните у нас смятат така. 16% са на обратното мнение. Една трета на могат да преценят. Преди година 19% от българите смятаха, че Щатите стабилизират света, 55% виждаха дестабилизиращ ефект в международните политики на САЩ, а 26% не можеха да преценят. Така нетната стойност на оценката на политиките на САЩ у нас е практически непроменена – -36 миналата година и -37 сега.
Изглежда, че за една година съотношението на отговорите е по-скоро запазено и най-съществената промяна по отношение на САЩ - така и за останалите суперсили - се изразява в ръст на отговорите, регистриращи колебание.
От държавите в нашия регион най-критично насочени към Щатите са респондентите в Сърбия (71% отговори дестабилизира) и в Босна и Херцеговина (59% дестабилизира). На обратната позиция за жителите на Албания (72% отговори стабилизира) и Косово (70% стабилизира). В Румъния мненията са по-скоро разделени – 41% от запитаните там смятат, че САЩ стабилизират света с международните си политики, а 42% виждат по-скоро дестабилизиращ ефект.
Нагласите на българите след оттеглянето на САЩ от Афганистан
16% от българите са променили отношението си към САЩ след оттеглянето им от Афганистан. 10% са променили своите нагласи в положителна посока, а 6% в отрицателна. Така, макар и да не се е отразило значително в цялостните възприятия на българите за САЩ, оттеглянето им от Афганистан е по-скоро добре прието. Въпреки това, повече от половината от българите остават с непроменени позиции след решението на Джо Байдън да прекрати американското военно присъствие в Афганистан – 11% запазват своите позитивни нагласи, а 41% остават на критични позиции. Една трета се колебаят как да отговорят.
Нагласите по този въпрос у нас са малко по-благоприятни от средните за ЕС. Общо за Съюза оттеглянето на САЩ от Афганистан също не променило значително отношението към Щатите. Общо 21% процента от запитаните в ЕС споделят, че са променили нагласите си. Делът на тези, които са променили отношението си в негативна посока, обаче е по-висок - 12% от всички запитани. 9% пък са с по-благоприятно отношение към САЩ след оттеглянето от Афганистан.
Данните са част от традиционното ежегодно изследване „В края на годината“ на Асоциацията „Галъп интернешънъл“ по инициатива и дизайн на председателя на Асоциацията д-р Джордж Галъп от 1977 г. Изследването се провежда всяка година от тогава. Тази година то бе проведено в 45 държави по света.
Общо 42 212 души са интервюирани в глобален мащаб. Във всяка държава през периода октомври-декември 2021 г. са интервюирани около 1000 души по метода „лице в лице“, по телефона или онлайн.
Статистическата грешка в изследването е в диапазон ±3-5% при доверителен интервал – 95%.
Редактор "Екип на Петел",
За реклама в "Петел" на цена от 40 евро без ДДС на ПР публикация пишете на [email protected]
Следете PETEL.BG всяка минута 24 часа в денонощието!
Изпращайте вашите снимки на [email protected] по всяко време на дежурния редактор!
2
6
