Когато нещо важно не се случва дълго време, нормално е човек да си зададе въпроса защо.  Защо правителствата ни от години не разрешават задължителното вероучение, роптаят свещенослужители и техни съратници. Ами отговорът е в самата духовна литература, която се продава пред църквите. Първо, защото Бог е свобода – той не налага догми и правила, а чака ние сами да стигнем до него – по пътека, която сами си изберем. Човеците обаче от векове спорят за това кой е Всевишният, колко са пътищата до него и дали ни е дал вечен или ограничен живот на земята. Тогава как същият този Бог ще позволи да налагаме на най-малките нашите псевдодоктрини с претенции за съмнителна истинност? Ако църквата постоянно изтъква личности, които пишат против велики българи - както йеромонах Висарион, оплюващ Дънов и Ванга, с какво право ще налагаме това наше мнение на тези, които още нямат избирателна способност за истината? Ами ето за това не държавниците, а Бог няма да допусне намесата в свободната вяра на подрастващите. А това, че не сме ги научили на морал и злодействат по улиците, си е наша лична вина, не на липсващото вероучение.

 

Виолета Гурнакова