РЕКОРД ПО ХАЛТУРА

Община Варна изненадващо провали в последния момент една прекрасна и дългоочаквана инициатива. Без да обясни официално мотивите си, местната администрация отказа да бъде домакин и да съдейства за реализирането на проекта "Българско хоро 2012", с който щеше да бъде атакуван рекорд на „Гинес“. Оставям настрана споровете дали най-дългото българско хоро е оригинален замисъл на Елица Тодорова и дали колективният народен танц трябва да се пропагандира като междуградски хепънинг. Защото зад тези формалности се крие нещо много по-стойностно, останало ни като наследство от траките. Онези древни чудодейци, които са открили извора на зареждащата сила чрез струпването на много хора на едно място, обединени чрез танца, усмивката и позитивната енергия. Все състояния на духа, от които Варна е много далеч и най-малкото заради това е недостойна да бъде арена на подобни инициативи. Всъщност рекордът може да бъде счупен, но по други показатели. Например можем да атакуваме рекорда за пилеене на общински средства по линия на приятелски творчески проекти. Ама за тези неща май се "кандидатства" на друго място, а за „Гинес” ще оставим „Жабчето Квак” и порутените Римски терми.

Георги Александров