Ракийчицата като национална кауза
Нека убедим Брюксел, че българите традиционно приготвят и пият ракия. Ако успеем, бутилката от литър ще поевтинее с около 2 лв. Кеф!
Медиите гръмнаха: „Стартира битката за националната ракия.” Следва уточнението, че гроздовата ракия скоро ще тръгне за Европа в очакване да бъде призната за традиционна българска напитка. Работата е толкова дебела, че стигна дори до Министерския съвет, където трябва да се разгледа докладът на земеделския министър за запазването на марката "гроздова ракия". Тези документи трябва да убедят Брюксел, че българите традиционно приготвят и пият ракия. И всичко това, разбираш ли, се прави с цел акцизът върху спиртната напитка да бъде свален наполовина. Така бутилката от литър ще поевтинее с около 2 лв.
Според публикациите в медиите документацията, с която ще убеждаваме Европа, че пиенето на ракия е наша традиция, се състои от две части. В първата се доказва, че в страната се е варяла и пиела ракия от повече от 50 години. Другата част трябва да покаже технологията за производство на огнената вода.
В историята на ракията, която ще приложим като доказателство пред Европа, влизат народни песни и предания, както и факсимилета от чужди вестници, в които се говори за нашата спиртна напитка. Дори арабски летописи отпреди векове ще се борят за поевтиняването на ракията ни. Според намерени анали арабите са пренесли казаните за ракия у нас преди повече от седем века.
От всички национални каузи, които са се провеждали в последно време, смятам, че тази е най-достойна и сама предразполага българите да се включат кой с каквото може. Само да сме наясно, в никакъв случай не бива да възхваляваме грозданката с онази небезизвестна песен на Тодор Колев „100 кила ракия давам”. Ще я чуят чужденците, ще им заиграе онова ти ми сърце, ама после, като поискат да им се преведе, какво ще си кажат: ами, щом толкова лесно раздават от националната си ракия, и то в такива количества, те за нищо я нямат. По-добре да не рискуваме. Но виж, в интерес на каузата, може да се наложи леко да префасонираме част от родното си творчество. Например поемата на Христо Ботев „Хаджи Димитър” ще е добре да се поднесе в следния вариант:
Жив е той, жив е. Там в механата,
потънал в джибра, лежи и пъшка,
на една страна захвърлил кана,
на друга чаша на две строшена;
очи тъмнеят глава се люшка.
а уста вика: дайте ракия ...
Това е един вид благородна лъжа, която е в полза на всички ни. Аз предлагам обаче да не спираме дотук. Един път като сме се хванали на хорото, нека да го изиграем докрай. Предлагам освен ракията да включим към традиционните български продукти и мезетата. Пастърмичка, луканка, филе „Елена”. Ако успеем да убедим чужденеца, че тук седнеш ли на маса, дори в скромна селска къща, тези месца са винаги на почит, то ще имаме основание да искаме да падне и тяхната цена с 5-10 лв. Защо не? Може би малко по-трудно ще ни е за тютюневите изделия, но все пак има своите шансове. Така например нищо не ни пречи да твърдим, че непосредствено след една от най-великите победи в нашата история, тази на хан Аспарух през 680 г. при Онгъл, прабългарският владетел заедно с войската си, така както са на конете, са запалили по един прясно свита папироса. Кефлии!
Важното е ясно да си определим националните си интереси и - атака!
Иван Големанов
