Разчетоха ДНК-то на хората от Варненския некропол
снимка Булхото
Хората, живели в древността край днешна Варна, са се различавали от съседите си на Балканите, били са по-високи и са носели белези от различни съвременни раси. Това казаха за БТА археологът от Регионалния музей в крайморския град Владимир Славчев и доц. д-р Виктория Русева от секция "Антропология и анатомия" към БАН.
Изследванията, разкриващи подробности за обитателите на нашите земи, са направени в института за древна генетика „Макс Планк“. По думите на Славчев от Варненския некропол са изпратени 27 проби. Учените от института са направили пълен преглед на запазения материал. За изследванията са ползвани налични вътрешни кости в черепа, които са много твърди и с най-голяма вероятност от тях да бъде извлечена ДНК.
Обработката и анализът отнеха много време, поясни Славчев. По думите му учените са успели да натрупат огромна база данни, тъй като паралелно са изследвани и проби, изпратени от Русия, Украйна, Молдова, Румъния, Унгария и Средна Европа. Целият обем информация е публикуван в голяма обобщителна студиа за взаимодействието между населението на Североизточните Балкани и степното население между каменно-медната и ранна бронзова епоха. Проследена е динамиката на контактите между хората от тези периоди. „Археолозите се занимаваме с предмети, по тях можем да кажем къде е имало обмен, докато генетичният материал представя самите хора, приликите и разликите между тях“, посочи Славчев.
На въпроса защо са изпратени само 27 проби от Варна за изследване д-р Русева поясни, че костите в некропола са силно фрагментирани, което е валидно и за ДНК молекулата в тях. Тя уточни, че изпращането на материали за изследване в „Макс Планк“ продължава.
Събраните до момента данни показват, че хората, живели около днешна Варна, са били носители на различни патогени. Открити са например хепатит и салмонела. Дали хората са загивали от тези болести, не може да се каже, уточни Русева. Имунната система е реагирала различно и в някои случаи индивидът може да не е развивал болестта.
Демографските разпределения показват, че в тези времена хората са умирали много по-млади, допълни Русева. По думите й много рядко са успявали да надхвърлят 40-годишна възраст. По-голямата част са умирали между 30-а и 40-а си година. Имало е и много висока детска смъртност, но няма как да бъде доказано колко е била, тъй като малките обикновено не са ги полагали в некропола.
Изследванията показват, че във Варненския некропол не е открит човек, който силно да се различава от останалите, допълни Русева. Генетичната линия е характерна за това население и има малък процент други генетични линии. По думите на Русева обаче не може да се каже, че обществото е било затворено и вътрешнобрачно. Изследванията показват, че хората имат генетична близост, но тя не е близкородствена връзка, посочи антропологът.
Откритите край днешна Варна материали свързват населението главно с популациите, разпространени в Анатолия, които след това се разпространяват по Дунав към Централна Европа, допълни Русева. За нея е било изненада, че направените в „Макс Планк“ изследвания отдалечават хората от некропола от тези, които са се развивали в Северното Причерноморие. Хората по-скоро са се установили по диагонала между Анатолия и Средна Европа, което не е нелогично, защото тези популации са имали близка стопанска дейност, развивала се около реките и големите водни басейни, посочи още Русева. И уточни, че жителите на северните степи са по-различна генетична група.
Славчев допълни, че изследванията на хората, живели по нашите географски ширини, показват основно анатолийски генетичен материал. Всички заселници на Балканите са носители на земеделието и скотовъдието и идват от Анатолия. Единият вариант е да са се разселили през островите в Егейско море, обясни Славчев. Той припомни, че все още се спори дали Босфорът в ония времена вече е бил проток или не, така че ако е било суша, може да са минали и по този път.
Ясно е обаче, че най-ранните заселници на Балканите първо се установяват в Северна Гърция и по долината на Вардар и Струма, стигат до средната и западната част на Балканите, посочи археологът. По думите му след това започва разселването им на изток. Най-ранните неолитни селища, открити у нас, са в северната част на страната, посочи още Славчев. По думите му след това хората стигат до днешна Южна България, което обаче не отрича възможността и по брега на Черно море да е имало преселническа вълна.
За реклама в "Петел" на цена от 60 лв без ДДС/30,68€ на ПР публикация пишете на info@petel.bg
Следете PETEL.BG всяка минута 24 часа в денонощието!
Изпращайте вашите снимки на info@petel.bg по всяко време на дежурния редактор!
