Разказ на един от тримата българи с трансплантиран бял дроб
Кадър: Нова
Още с раждането си Таня трябва да се бори, за да диша
Да живееш благодарение на нечия смърт… Още с раждането си Таня трябва да се бори, за да диша. В началото лечението изглежда почти невъзможно, но спасението се оказва само на няколко зелени светофара разстояние.
„Казвах максимум две думи и трябваше да спра, за да си почина, защото аз се изморявах”, разказа Таня Боргоджийска.
Така е до юли миналата година. Трансплантацията си Таня чака от 2010-а. Добрата новина идва от Виена и една българка в чужбина.
Оттогава насам зелената светлина съпътства Таня. Благодарение на неизвестен донор. Година след операцията тя продължава да се възстановява. И както всяко начало, и това е трудно.
Засега в България не се правят трансплантации на бял дроб. Един от проблемите като цяло е доверието в здравната ни система. И все пак - статистиката се подобрява. От началото на годината у нас са направени общо 28 бъбречни, чернодробни и сърдечни трансплантации. Нуждаещите се от донорство на различни органи са повече от хиляда.
„Най-добре е разбира се, да развиваме донорството от починали в мозъчна смърт, което не означава, че трябва повече хора да умират, а всяка мозъчна смърт, която е настъпила, поради невъзможност да бъде спасен човек, да бъде диагностицирана. Това се случва - по-бавничко отколкото ни се иска, но се случва”, заяви д-р Мариана Симеонова - директор на Изпълнителната агенция по трансплантации.
А без трансплантацията, преди година, десетминутното ни интервюто с Таня, щеше да се проведе много по-трудно.
Редактор "Екип на Петел",
За реклама в "Петел" на цена от 40 евро без ДДС на ПР публикация пишете на [email protected]
Следете PETEL.BG всяка минута 24 часа в денонощието!
Изпращайте вашите снимки на [email protected] по всяко време на дежурния редактор!
