Разлики между Православие и Католицизъм
снимка: Лопушански манастир
Съвремието ни изправя всекидневно пред различни изпитания. Те са толкова много и толкова различни, че понякога става трудно да преминем всяко от тях с мъдрост, смирение и вяра. А именно те са най-големите съюзници на човека срещу бедите, които ни връхлитат постоянно.
С надежда да помогне културно, философски и духовно на своите читатели, търсещи верния път в света, „Петел“ ще публикува периодично текстовете на духовни лица. Вярваме, че беседите ще насочат търсещите духовна просвета във вярната посока и ще им покажат по-дълбокия смисъл на това, което се случва в света около нас.
--------------
Още от първите дни на своето съществуване, поради административното деление на Римската империя, Христовата църква се е разделяла на две половини: Източна и Западна. Тези две неделими половини на Вселенската църква живеели в пълно единение и пребъдвали в единство на вярата.
Основите на църковния живот и на Изток, и на Запад са били едни и същи. В западната половина на Църквата обаче, постепенно се създава особен строй на живота и своелико отношение към него. Между Изток и Запад започнали да изникват несъгласия и спорове още през II – III век, например за празнуването на Пасхата (Великден) и за кръщаването на еретиците.
Различията в църковния живот на Изток и Запад се проявили особенно ярко след политическото разделение на две половини на Римската империя. В IV в. на Запад започват да се затвърждават обреди и обичаи, различни от Източната Църква, т.е. относно постите, св. тайнство миропомазване и за безбрачието на духовниците.
През 1054 г. цариградският патриарх Михаил се обявил против нововъведенията на римския епископат, а именно против употребата в тайнство евхарисия пресен хляб. Така, той възложил на Българския Архиепископ Лев да напише изобличително послание против тези нововъведения. В отговор, Западната църква поискала от Източната да признае всички папски постановления и след като се убедили, че няма да постигнат успех, те поставили була на престола на храма “Св. София”, с която проклинали цариградския патриарх и цялата Източна Църква. Изтока произнесъл анатема против папата и от тогава римският епископат отпаднал от едната, света, съборна и апостолска Църква Христова.
Ще изложим в кратък вид основните различия между католицизма и Светото Православие:
1. Догмат за изхождането на Дух Свети и от Сина (филиокве)
Въпреки ясното учение на божественото Откровение, че Дух Свети изхожда, т.е. получава своето вечно и ипостасно битие само от Отца, римокатолиците учат, че Дух Свети изхожда и от Сина. Те не правят разлика между вечното Му произхождане от Отца и временното Му изпращане от Отца чрез Сина (Йоан. XVI:28-29). Православната Църква учи, че Дух Свети изхожда вечно и ипостасно само от Отца, а се изпраща в света не само от Отца, но и от Сина, или по-точно чрез Сина.
2. Догматът за непорочното зачатие на Пресвета Дева Mария
Учението на римокатолиците за първородния грях е тясно свързано с учението им за непорочното зачатие на Дева Мария. В папска була от 8 декември 1854 г. се казва следното: “С власта на Господа Иисуса Христа, блажените апостоли Петра и Павла и с наша власт обявяваме, възвестяваме и определяме, че учението за това, че Преблагословената Дева Мария в първия момент на своето зачатие, поради особената благодат на Всемогъщаго Бога и особенното предимство, заради бъдещите заслуги на Иисуса Христа, Спасителя на човешкия род, била запазена свободна от всякаква нечистота на първородната вина, е учение открито от Бога и затова всички вярващи се задължават твърдо и постоянно да го изповядват”.
Православната Църква почита Пресвета Дева Мария, но така, както подобава да се почита Майката на Изкупителя на света. Според Православието обаче, Св. Дева Мария се е родила по естествен път и затова тя също е наследила от нейните родители първородния грях.
3. Догматът за главенството и незаблудимоста (непогрешимоста) на папата.
По този въпрос римокатолиците казват следното: “Църквата се нарича една, защото е една и съща, разпространява се на Изток и Запад, в отдалечени страни, на небето и земята. По целия свят тя изповядва една и съща вяра, употребява едни и същи тайнства и признава един невидим глава Иисуса Христа на небето, а на земята видим глава – светия римски отец папата, в качеството на приемник на апостола Петра и наместник Христов”.
Православната Църква изповядва, че има един невидим глава – Господ Иисус Христос и, че друг, видим глава не съществува. Тъй като католиците твърдят, че папата е приемник на Апостол Петър, като пръв между апостолите, трябва да се знае, че Св. отци на Православната Църква учат, че ап. Петър е само “пръв между равни”, а не върховен управител. Дори да допуснем, че Спасителят е дал особенна власт на Апостол Петър, следва ли от това, че той е дал същата власт и на неговите приемници? Защо точно на папата трябва да е предал тази власт, след като напр. Апостол Петър е основал и Антиохийската Църква? По тази логика и Антиохийския епископ би имал претенции за главенство.
4. Свето тайнство Кръщение
За начина на извършване на тайнството Кръщение, римокатолиците казват: “Тези, които трябва да се просветят с това тайнство, или се потапят във вода, или се поливат с вода, или се поръсват с вода. Употребява се кой да е от тези способи.”
Православния Св. Киприян Картагенски ясно свидетелства, че Кръщението чрез потапяне е всеобщо и само в изключителни случаи (при болест) се допускало кръщение чрез поръсване и обливане. Отците на Неокесарийския събор с 12-то правило запретили на кръстените чрез поръсване или обливане да стават презвитери.
5. Свето тайнство Миропомазване
Редовен извършител на миропомазването според римокатолиците е само епископа. Според тях трябва да се помазват само навършилите седем годишна възраст.
Според Светото Православие, св. тайнство миропомазване извършват не само епископите, но и презвитерите (свещенниците), с тази разлика, че първите освещават мирото за тайнството, а последните могат да миропомазват само с миро, осветено от епископите. При Православните миропомазанието се извършва над всички най-важни части на тялото, за разлика от римокатолиците, които миропомазват само челото.
6. Свето тайнство Евхаристия (Свето Причастие)
Разликите в това Свето Тайнство са следните:
а) Римокатолиците извършват това тайнство с безквасен хляб вместо с квасен. Те твърдят, че Сам Иисус Христос е установил тайнството с безквасен хляб. Това не е така, защото Иисус Христос е извършил евхаристията (Тайната вечеря) преди иудейската Пасха, която започвала на четиринадесетия ден от месеца вечерта (Лев. XXIII:5). Безквасни хлябове евреите почвали да ядат на 15-я ден от месеца, в продължение на 7 дни. Следователно на 13-ти, когато е била тайната вечеря не е имало още безквасици (опресноци) и Господ е извършил евхаристията не с безквасен, а с квасен хляб, какъвто се е употребявал този ден.
б) Не приобщават всички вярващи от един и същи хляб, напр. свещениците освещават за себе си по-голяма хостия (тънка кръгла пластинка от безквасно тесто), а за миряните освещават по-малки за всекиго по отделно. Това нововъведение според Православната Църква е едно отстъпление от духа и идеята на тайнството, чрез което вярващите трябва да се обединят в едно тяло.
в) Не приобщават всички вярващи под двата вида, т.е. с тялото и кръв Христови. Миряните при тях се причестяват само с хостия и се лишават от чашата, въпреки думите на Спасителя: “Ако не ядете плътта на Сина Човечески и не пиете кръвта Му, не ще имате в себе си живот” (Йоан 6:53)
г) Лишават малките деца до известна възраст съвсем от причастие. Това отклонение те са го направили като следствие от предното, защото след като узаконили миряните да се приобщават само под единия вид, т.е. само с тялото Христово, по необходимост е трябвало да лищават от причастие малките деца, понеже не могат да приемат твърда храна.
7. Свето тайнство Покаяние
По това тайнство римокатолиците казват следното: “Нито изповядващият трябва да знае кой е духовникът, който го изповядва, нито пък изповедникът трябва да знае кой изповядва.” Този начин на изповед е въведен от тях може би с цел да се запази тайната на изповедта. Според Православието обаче, при изповедта има не по-малко значение психическото състояние на каещия се: той трябва да изпита известни мъчения на съвеста, даже и срам, когато се изповядва очи в очи пред свещеника. Това е така, защото при другия случай каещия се може без срам да изповядва един и същи грях безброй пъти.
8. Свето тайнство Свещанство
Безбрачието на свещениците (целибата) бил въведен от римокатолиците през IV в. с цел, то да се издигне в нравствено отношение. С това решение те постигнали противоположни резултати. Съборите и историците на Запад свидетелстват, че след установяване безбрачието на духовенството, нравствения му упадък станал още по-голям.
Православната църква учи, че духовникът трябва да бъде със семейство. По този въпрос се е изказал и Св. ап. Павел, който казва, че епископът трябва да бъде мъж на една жена и да умее “да управлява добре къщата си и да има деца послушни със съвършена почтителност, защото който не умее да управлява собствената си къща, как ще се грижи за Църквата божия?” (1 Тим. 3:2-4)
9. Свето тайнство Брак
Римокатолиците твърдят, че брачният съюз се смята за безусловно неразторжим, дори и в случай на прелюбодеяние. Мъжът и жената могат да се разделят, но те не могат да встъпват във втори брак.
Според православното учение обаче, християните могат да се развеждат при прелюбодеяние по думите на Христа: “Който напусне жена си не поради прелюбодеяние, той я прави да прелюбодейства (Мат. 5:32), т.е. прелюбодеянието е законна причина за разтрогване на брака.
10. Свето тайнство Елеосвещение
Според римокатолиците, елеят за това тайнство се освещава само от епископа, а на презвитерите се предоставя само помазването на болните. На това св. тайнство те гледат не като целебно средство, а като последно помазание на умиращия, за да го подпомогне в борбата с ужасите на смъртта.
Православните учат, че презвитерите не само помазват, но и могат да освещават елея по думите на ап. Иаков: “Болен ли е някой между вас, нека повика презвитерите църковни, и те да се помолят над него, като го помажат с елей в името Господне” (Иак. 5:15). По отношение на това кой трябва да се помазва, Светата Православна Църква учи, че това тайнство може и трябва да се извършва над тежко болни, за които се четат молитви за въздигане от болеста, а не да им се помогне да имат по-лека смърт.
Задгробната съдба на човека. Учение за чистилището.
Римокатолиците учат, че душите на умрелите вярващи, които не са успели приживе да се покаят за несмъртните и леки простими грехове, а така също и душите на тези, които са се покаяли за своите смъртни грехове, но не са могли да изпълнят известни епитемии или да понесат временни наказания, се изпращат след чeстния съд в чистилището – средно място между рая и ада.
Според Православието, Църквата се е молила и сега се моли за умрелите, но се моли за опрощаване на греховете им, за освобождаването им от ада, а не от някакво средно място – чистилище. Молитвата е необходима за намиращите се в ада, защото Христос има ключовете на ада и смърта (Откр. 1:18) и може да освобождава от там грешници, както е сторил това при влизането Си в ада (1 Петр.3:18-19), ако те се преклонят пред името Му (Филип 2:10-11) и ако греховете им са простими (Мат. XXII:31-32).
Автор: отец Стоян Махлелиев
Още Православни теми можете да прочетете на: https://www.facebook.com/smisal.na.jivota
https://www.smisalat-na-jivota.com/temi/
За реклама в "Петел" на цена от 60 лева без ДДС на ПР публикация пишете на info@petel.bg
Следете PETEL.BG всяка минута 24 часа в денонощието!
Изпращайте вашите снимки на info@petel.bg по всяко време на дежурния редактор!
1
2
