Реплика: Приемната грижа е за децата, не за възрастните
Юлия Георгиева
Интересни коментари валят по повод двете изоставени от родителите си близначета. Много от мненията бяха първосигнални - наивни или силно емоционални. Добрата новина е, че в крайна сметка не се броят на пръсти онези, които биха протегнали ръка на две изоставени деца. Тези хора са десетки, може би дори стотици.
Лошата обаче е, че приемната грижа като философия все още не е достатъчно изяснена на обществото. Много хора говорят за наранени чувства – че временното настаняване при приемни родители и последваща раздяла с детето ще травмира емоционално семейството. Целта на тази услуга обаче е да се подсигури домашна топлота на дете в беда, да се намали травмата от престоя му далеч от дома, от загубата на родителите или от временната раздяла с тях. Затова казваме, че приемната грижа е благородна, защото единственият ефект, който се търси, е помощ в името на едно наранено дете. Това не е услуга, която хората предоставят на малчуганите, за да задоволят собствените си емоционални потребности. Ето защо не всеки човек с голямо сърце е подходящ да се нагърби с подобна задача. Тук не говорим, че се търсят емоционално студени семейства, на които няма да им трепне нищо – напротив. Но тези хора трябва да знаят, че жертвата, която правят, е единствено в полза на едно непознато дете, което по пътя си е имало нужда от протегната ръка.

