Реплика: Роден пъкъл - от камъни и пясък

Виолета Гурнакова

Скучно – така определят визията на един неподдържан град хората с творческо виждане за красивите външни пространства. Такива хора умеят да използват природните дадености и да ги доразвият с мисъл, вдъхновение и човешка ръка. На такива хора в чужбина плащат много, наемат ги, награждават ги, всеки спира пред творбите им, огражда ги и не ги руши, а се снима с тях.

Е, във Варна е обратното. Тук всеки, който иска да разнообрази екстериора, може да бъде глобен, арестуван, ограбен, нагрубен, но не и награден. Доказва го историята на Георги Карамихайлов, който наредил няколко камъка един върху друг, за да ги фотографира на плажа и да предостави снимката на чуждестранни ценители.

В същото време в родния си град той бил обявен за незаконен строител, крадец, враг на деца и т.н. Дори и да е имало опасност от скулптурите му, човекът, който пледирал за това, бил забелязан да краде пясък.

Отново виждаме реално проявление на поговорката за българите в пъкъла, които нямат нужда от дяволит пъдар, защото сами се дърпат обратно в казана. Все пак който не цени красотата, а я руши, когато друг я е създал, трудно ще има по-достоен и естетичен живот. Пък и не всеки умее да вижда красивото.