Рожден ден празнува Михаил Мутафов

04.07.2024 / 03:00 0

снимка: Булфото

Михаил Мутафов е български актьор.

Роден е на 4 юли 1947 г. в Харманли. Родителите му са фармацевти, бежанци от Беломорска Тракия. Детството му преминава в Ивайловград. Учи в гимназия.

Следва 3 години в МЕИ, но попада в театър към Студентския дом на културата. Там изкара една година и на следващата кандидатства успешно в театралния институт. През 1972 г. завършва ВИТИЗ „Кръстьо Сарафов“ в класа на проф. Желчо Мандаджиев с асистент Крикор Азарян.

Между 1972 и 1975 г. играе в Димитровградския Общински драматичен театър „Апостол Карамитев“, където се изявява с роли в пиеси като „Коварство и любов“ на Фридрих Шилер, „Службогонци“ на Иван Вазов, „Трамвай желание“ на Тенеси Уилямс.

От 1975 г. е звезда на Варненския драматичен театър „Стоян Бъчваров“. Изиграва множество роли в пиеси като „Полет над кукувиче гнездо“ на Дейли Васерман, „Процесът против богомилите“ на Стефан Цанев, „Ревизор“ на Николай Гогол, „Ретро“ на Александър Галин.

Известен е с едрата си фигура, характерно мъжко обаятелно излъчване, дори в напреднала възраст. В последните десет години често работи с режисьора Явор Гърдев („Бастард“, „Марат/Сад“, „Пухеният“, „Крум“, „Пиеса за бебето“, „Калигула“ ).

Също така Мутафов гастролира и в театрите в Хасково, и в София (Театър 199), където участва в постановките на Явор Гърдев - „Пиесата за бебето“ и „Пухеният“. Участва с роли в над 20 филма, сред които:

„Стъклени топчета“, режисьор Иван Черкелов (1999),

„След края на света“, режисьор Иван Ничев (1998),

„Кладенецът“, режисьор Дочо Боджаков (1991),

„Не се обръщай назад“, режисьор Людмил Кирков (1971),

„Дело 205/1913 П. К. Яворов“ (1984) – Йордан Панов.

Михаил Мутафов е двукратен носител на наградата Аскеер:

през 2002 г. за поддържаща мъжка роля („Хотел между тоя и оня свят“, от Ерик-Еманюел Шмит, постановка: Николай Ламбрев)

през 2003 г. за главна мъжка роля („Марат/Сад“, от Петер Вайс, постановка: Явор Гърдев).

Посветен му е документалният филм „Самотният капитан на далечно плаване“ на Димитър Ризов (2004, БНТ).

Синът му – Мутафов младши – играе в Малък градски театър „Зад канала“.

Телевизионен театър

„Присъдата“ (1987) (Владимир Арро)