Румен Гечев: БСП няма да подкрепи влизането ни в Еврозоната, докато не сме сигурни, че е в полза на българските икономика и домакинства
Кадър БНТ
"За БСП въпросът не е дали да изпълняваме или не задълженията си от договора с Европейския съюз, а готови ли сме и кога следва България да влезе в Еврозоната.“ Това заяви народният представител от БСП проф. Румен Гечев по време на изслушването на Управителния съвет на БНБ в парламента, предаде Пловдив 24.
По думите на социалиста това не е политическо решение, а икономическо. "Няма как да се съгласим, че ако България не влезе в Еврозоната от 2024 г., тя щяла да остане в периферията. Дания и Швеция, които през 2002 г. и 2003 г. имаха референдуми и отказаха да влязат в Еврозоната, тъй като имаше задълбочени анализи на техните Академии на науките, икономически центрове, Президентства, правителства“, посочи той.
"Има един показател – конкурентоспособност, който обхваща всички макроикономически показатели. Според Института в Лозана, Швейцария, който е най-авторитетната класация по конкурентоспособност, номер едно в света е Дания, която не е в периферията, макар че не е в Еврозоната. Номер 4 е Швеция – също не е в периферията“, обясни проф. Гечев. Той даде пример с тези страни и по показателя БВП: "В Дания доходът на човек от населението е 67 803 долара, в Швеция е 60 239, а на водещата икономика на Еврозоната – Германия е 50 802. Тоест по БВП, безспорен показател за жизнения стандарт, Швеция и Дания не са в периферията, а водещи в света. Изводът е че тези, които са решили да не влязат в Еврозоната ще останат в периферията, не е вярно“, категоричен е социалистът.
Въпросът на левицата е на базата на какви сравнителни анализи българите решаваме, че ще влизаме в Еврозоната на 1-ви януари 2024 г. "Защо Швеция и Дания с референдуми до момента и дума не става за Еврозоната?“, попита депутатът от левицата и добави към този списък страни, които са по-развити от нас и в обозримо бъдеще също не желаят да влизат – Полша, Унгария и Чехия.
"На какво основание БНБ предлага да се взима бързо политическо решение и да ускоряваме влизането на България в Еврозоната към 1-ви януари 2024 г.?“, попита социалистът и допълни: "БСП докато не сме сигурни, че това присъединяване е в полза на българските икономика и българските домакинства, няма да подкрепим“, категоричен е той.
"Управителят на БНБ не отговори на нито един въпрос." Това заяви народният представител от БСП Борислав Гуцанов от парламентарната трибуна.
"Отговори ли г-н Радев на въпроса за икономическия растеж, финансовата и банковата стабилност, конкурентоспособността на български фирми и сфера върху текущата сметка и търговския баланс? Отговори ли на въпроса за покупателната способност на доходите и депозитите, в това число върху инфлационните очаквания? Отговори ли на въпроса за степента на запазване на суверенитета при управление и при използването на валутните и златните ни резерви?", попита Гуцанов.
Депутатът от левицата подчерта, че управителят на БНБ е бил поканен в Народното събрание да отговаря на въпросите на народните представители, а не да чете лекция. "Такава подигравка в Народното събрание от институцията БНБ не сме очаквали", коментира той.
"Аз Ви моля, г-н Радев, отговорете на въпросите, а не давайте съвети на Народното събрание. Ако искате, кандидатирайте се за народен представител и тогава говорете по този начин", обърна се към управителя на БНБ Борислав Гуцанов.
ВБългария има забавяне на процеса за присъединяване към еврозоната, заяви от парламентарната трибуна управителят на БНБ Димитър Радев.
"Ние имаме сериозно забавяне и то е основно по вземането на политически решения. Дори стъпките, които БНБ трябва да направи, зависят от определени политически решения", поясни Радев.
"Ние бяхме лидер в създаването на механизма", отбеляза Радев и припомни как Хърватия влезе една година след нас в процеса, а сега в началото на 2023 година ще бъде вече в еврозоната.
Идва ли краят на еврото
За влизането на България в еврозоната е нужна категорична политическа подкрепа и ясен мандат, посочи Радев.
По думите му политическото решение за еврозоната ще има своята цена и тя няма да е малка.
Той призова депутатите да се фокусират върху това как да разрешат политическата криза. По думите му със служебно правителство "тази работа с еврозоната няма как да стане".
"Истинският дебат днес е "за" или "против" еврото като символ на европейския проект и нашата ангажираност с този проект. Въпросът за еврозоната е преди всичко друго политически, а не експертен и отговорът на този въпрос трябва да бъде даден от Народното събрание. Всъщност въпросът е дали България да остане неопределено дълго време в бъдещето, закотвена в дълбоката периферия на Европа с присъщата на тази периферия бедност, корупция, институционална немощ и външни зависимости, или трябва да бъде направено общо усилие това да се промени чрез ускоряване на сериозно вече забавения процес на присъединяване към еврозоната", каза Радев, като отбеляза, че изразява личното си мнение.
Инфлацията в еврозоната скочи до рекордните 10% през септември
Той добави, че ще се отделят анализите, които са подготвени от БНБ и ще бъдат изпратени максимално бързо на онези народни представители, които искат да се запознаят обстойно с тях.
"Анализът, който всеки реферира, е всъщност отговорност на Координационния съвет, за да стигне до него той трябва да бъде финализиран от работната група, а работната група се оглавява от г-н Пеканов, така че той ще даде информация, ако му дадете възможност", съобщи управителят на БНБ.
Радев обясни, че сравнителният анализ се прави от Министерство на финансите и не е отговорност на БНБ.
Преди това Корнелия Нинова, председател на парламентарната група на "БСП за България", която е инициатор на изслушването, постави въпроси към управителя на БНБ, сред които вярно ли е, че за да отговорим на изискванията за влизане в еврозоната, трябва да свалим рязко инфлацията и защо нямало доклад за плюсовете и минусите от присъединяването на страната към валутния съюз.
Нинова предположи, че за понижаване на инфлацията може да се наложи намаляване на разходите за заплати и социални плащания, и това би могло доведе до рецесия в икономиката.
"Има обективни неща, които не можем да заобиколим - още с присъединяването на България към Европейския съюз ние сме приели, че като членове ще имаме еврото като валута. Второ - всяка държава решава кога да стане това и трето - трябва да отговаряме на определени изисквания, за да бъдем приети в еврозоната. Според тези изисквания в момента ние не можем да влезем в еврозоната, най-вече заради високата инфлация, изискванията за дефицит, обективни макроикономически показатели" отчете Нинова.
Редактор "Екип на Петел", "За нас"
За реклама в "Петел" на цена от 60 лв без ДДС/30,68€ на ПР публикация пишете на info@petel.bg
Следете PETEL.BG всяка минута 24 часа в денонощието!
Изпращайте вашите снимки на info@petel.bg по всяко време на дежурния редактор!
За да продължите, трябва да се регистрирате в сайта