Руският Синатра Йосиф Кобзон: Славянските народи не могат да се карат

Йосиф Давидович Кобзон e прочут руски естраден певец. Роден  е през  1937 г. в малкия украински град Часов Яр, Донецка област. Една от най-известните му песни е "Мгновения" от известния сериал "17 мига от пролетта". Световно познати са емблематичните му изпълнения на песни с военна тематика. 

В края на 70-те години малка планета, открита от съветски астроном, е кръстена на него. Той е първата известна личност, посетила през 1986 г. Чернобил, а през 1987 г. е обявен за Народен артист на Русия.
Наричат го "руският Франк Синатра", заради стила му. Изнася много от концертите си съвместно с Академичния ансамбъл за песни и танци на Вътрешните войски на Министерството на вътрешните работи на Русия – Елисеевския оркестър с ръководител от 1985 г. генерал-майор Виктор Елисеев. 
Кобзон е и успешен руски политик, депутат в Държавната Дума. През 1998 г. прави прощален тур, съставен от 128 концерта, като последния му прощален спектакъл е в "Кремъл" - зала "Россия. През 2003 г. в Донецк е открита негова статуя.
Награден е с орден "За заслуги към отечеството" - 2 и 3-а степен; Орден за "мъжество"; Орден "Международна дружба"; Орден "Свети Данаил Московски" -2 степен; Орден "Сергия Радонежского" -2 степен; орден "За заслуги пред Москва"; Международните ордени "Свети Николай Чудотворец" и "Свети Константин Велики",както и Украинския орден "За заслуги" - 2 и 3-а степен. Носител е и на медал "За доблест".

През 2007 г. по случай 70-годишнината си решава да направи юбилейно турне, започващо в България. При посещенията си в България пее на български език песните: "Моя страна, моя България", "Една българска роза", "Хей, поле широко".

 

-    Хареса ли Ви България и този път?
-    Тя ми харесва още от първия път, когато дойдох тук –беше през 1961 година. Тогава още я заобичах. Ако не ми харесваше, нямаше да идвам след това над десет пъти. Всеки път при пристигането си изпитвам любов и вълнение. 

-    Преди години казахте, че правите прощални концерти, а от тогава до сега пак сте на сцената. Как стана така?
-    Това беше мое желание преди 17 години. Когато навърших 60, исках да дам пример на колегите си, че трябва в тази възраст да се прекратяват активните изяви. Когато при мъжете настъпва пенсиониране, е добре да се дава път на младите. Но никой не последва примера ми, а освен това – голяма болка е да слезеш. Сцената е наркотик. Не излъгах, прекратих активната гастролна дейност, но без сцената не мога. Нашият балетмайстор Григорович казва, че истинските творчески личности, не минават през пенсиониране. Те просто падат като дървета, когато техният път приключи. 

-    Какъв беше поводът за настоящото Ви турне?
-    Поводът е радостната за мен покана от страна на България чрез фирма Жокерс. Особено в тази напрегната световна ситуация, да дойда в България и то с военен колектив, това е голямо предизвикателство. Това беше толкова привлекателно предложение за мен. Проведохме концерти в София, Пловдив, Търново, почувствах, че българският народ не се поддава на пропаганди. Той има свое мнение и отношение към Русия. Това са славянски народи, които е невъзможно да се сърдят едни на други. Не могат да се скарат.

-    Къде Ви приеха най-добре?
-    Навсякъде. Ние с изпълнителите не чувстваме, че сме извън границата на нашата родина, чувстваме се като у дома тук. Като сред своите родни слушатели. 

-    Харесва ли Ви българската кухня?
-    Аз обичам най-много гуляш, шопска салата и мешана скара. Винаги си ги поръчвам. 

-    Кога за пръв път решихте, че ще пеете?
-    От когато се помня, от тогава и пея. Моето детство премина във военно време  и тогава нямаше такива развлечения като сегашните – караоке, дискотека, интернет… Имаше самодейност, в която ние сами пеехме песни - в хор и на улицата. Мама ни събираше вечер цялото семейство и пеехме украински песни. 

-    Кои български изпълнители и песни харесвате най-много?
-    Много са. Когато идвам в България обичам да пея “Моя страна, моя България” на Емил Димитров, също “Една българска роза”, “Хей Балкан ти роден наш”. От руските песни не мога да кажа – както когато питат многодетната майка кое дете обича най- много – така и за мен всички са скъпи. 

-    Какво е Вашето отношение към военните песни? Какво те дават на публиката?
-    Младото поколение – бъдещето на планетата не трябва да забравя трагическите уроци на миналото. Днес се случват също военни събития. Хората се убиват, защото забравят за миналото. За това произлизат и конфликтите. Не трябва да се забравя. Да се поклоним на годините, на уроците от миналото, за да не се повтарят. Моята родина е Украйна – толкова е тъжно всичко това. Никой не знае как ще приключи. Русия не е виновна. За това и дойдох в България. Исках да кажа, че руснаците не искат война. Те искат да живеят в мир. Не трябва да има ненавист към Русия. Не бива да има световни войни. 

-    За военните казват, че са сурови, а руският ансамбъл на МВР доказва изключителна артистичност на сцената. Как се получава това?
-    С този ансамбъл си сътруднича повече от 30 години. Те са изключително добър творчески колектив с академично звание. Имат огромен репертоар  и с тях се работи леко и приятно. Това са истински творци. 

-    Вашето послание към България?
-    Пожелавам България да бъде благополучна страна и винаги да дружим с българите. Аз обичам всичко тук – и музиката, и фолклора и българските рози и виното – всичко ми харесва. 

Интервю на Виолета Гурнакова 

Фото Румен Сарандев